Прочетен: 7472 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2010 16:04
Как се заемат 300 милиарда евро
вестник "Строго секретно" 01.05.2010
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)
Съвкупният дълг на Гърция надмина 300 милиарда евро като само през 2009 г. тази страна е заела 80 милиарда, т.е. 30 процента от своя брутен национален продукт. Бюджетният дефицит е рекорден за цялата еврозона, почти 13 на сто.
Очаквайки помощ от ЕС Гърция започна противодействие по две направления, едно от които е съкращаване на държавните разходи, а второто - въвеждане на допълнителни данъци. Ясно е, че нито едното, нито другото могат да дадат съществени резултати.
Появи се информация, че ЕС готви помощ от 30 милиарда евро, като 25 млрд ще дойдат от Германия. Едновременно ще бъде осигурена кредитна линия от Международния валутен фонд за 15 млрд. Междувременно курсът на еврото, в резултат от глобалните спекулации, падна.
Ще припомним, че ЕС е икономическо и политическо обединение на 27 държави подписали Маастрихския договор. ЕС е международно образувание, съчетаващо чертите на международна организация и държава, но формално не е нито едното, нито другото. Съюзът е обект на международното право, има пълномощия за участие в международните отношения и играе в тях голяма роля, т.е. страните-членки се отказаха от определена част от своя национален суверенитет, но проблемите си остават, тъй като това е обединение на разнородни страни, различни култури, традиции, икономическо равнище и т.н.
При толкова противоречия и несходства, логично беше да се очакват големи проблеми. По-рано те не се забелязваха, но с настъпването на сегашната световна криза, се откриха в цял ръст. Главното от тях, е че по-изостаналите страни искат да живеят за сметка на по-богатите. И оказали се в трудна ситуация очакват от тях помощ. Но това явно не искат развитите страни.
Ярка илюстрация е сегашната гръцка трагедия, драма, комедия, т.е. нежеланието на Германия да оказва финансова помощ на потъващата Гърция. И защо да помага на страна, която беше уличена във финансови манипулации, граничещи с мошеничество. По-точно, колко струват валутните суапове, проведени от Гърция с помощта на международните банки, например Goldman Sachs, в резултат на което бяха укрити много милиарди дългове на Атина.
Но противоречията са по-дълбоки. Интересите на богатите и бедните страни в ЕС са коренно различни. Развитите искаха преди всичко гарантирани пазари за своите стоки, а бедните очакваха субсидии от развитите.
Сега на Гърция е нужна помощ, но Германия не бърза. Защото в сферата на помощта ЕС е равнозначен с Германия. Донякъде и с Франция. Даже повечето немци искат Гърция да бъде изключена от Евросъюза.
Заради това ЕС ще оказва помощ на Гърция само когато страната се намери на ръба на банкрута - заяви федералният канцлер Ангела Меркел. И добави, че банкрут в момента не застрашава Гърция, и че ако тя все пак се нуждае от финансова помощ, за кредитор може да бъде избран и Международния валутен фонд. С една дума, промяна на правилата на играта до предела на границата на разпадането на еврозоната. При това Берлин се изказа за въвеждане на санкции срещу страни от ЕС, които нарушават Пакта за стабилност и ръст, заради което предстои да бъдат внесени изменения в европейските договори. За България това конкретно означава, че миражите за влизане в еврозоната ще си останат миражи.
И тук настъпи нещо, което заслужава особено внимание. За първи път гласно беше изразена идеята, която досега витаеше в сферата на фантазията на "безотговорните аналитици", че така по принцип може да бъде поставена под заплаха целостта на ЕС или на еврозоната. Главният аспект, който използваха сериозните коментатори по този въпрос, беше липсата на процедура, предвиждаща доброволно или недоброволно излизане от еврозоната.
Това е истина. Що се касае до еврозоната, подобен механизъм въобще не е разработен. Германия, разбира се, от всички страни от еврозоната е най-недоволна от актуалните събития, тъй като това е страна, която в течение на десетилетия тегли целия Европейски съюз и поддържа със своите вноски всички негови фондове. В този смисъл Германия изпълнява в ЕС функцията, която Русия изпълняваше в СССР.
Сега на дневен ред е въпросът кой всъщност ще се разплаща за дълговете на Гърция. Ясно е, че тази страна по безогледен начин не съблюдаваше финансовата дисциплина, предвидена от договора от Маастрихт и Дъблин. В този смисъл вината - формално и неформално, лежи върху Гърция. Реакцията на Германия е закономерна. Опитите на Атина да прехвърли проблема от болната върху здравата глава си е свинщина. Досега обаче Германия не дава и дума да се изрече срещу целостта на ЕС и европейската валутна зона. Сега обаче тя демонстрира различна гледна точка.
Докъде може да се стигне - до разкол в еврозоната или даже до нейното унищожение?
Ако Гърция бъде изключена от Евросъюза или еврозоната, това ще бъде краят и на първия и на втората. И ще се потвърди тезата, че империите не живеят дълго, даже икономическите. Особено сега, в започналия процес на деглобализирането, ЕС безусловно е икономическа империя, а деглобализирането удря не само САЩ, още повече, че американците усърдно "помагат" и в тази насока. Както казват, Гърция в момента е куфар без дръжка - не може да се носи, но е жалко да бъде изхвърлен. Но в ЕС такива стари чанти вече са няколко. И в килера има още.
Междувременно, за да станат нещата още по-интересни, 80 процента от жителите на бившата ГДР и 72 процента от жителите на бившата ФРГ заявиха, че биха могли да живеят в социалистическа държава, такава, като ГДР, ако им бъде гарантирана работата, сигурността, социалната защита. 50 на сто отговориха, че би било желателно Берлинската стена да стои досега и че "нейното съществуване е най-доброто, което можеше да се случи."
От своя страна, гръцкият премиер Георгиус Папандреу напомни, че въпросът с неизплатените немски репарации остава открит, въпреки че "повдигането му сега вероятно е напразно." Това е истина. Става дума за историческия факт, че немците не платиха репарации на гърците за Втората световна война и отнесоха гръцкия златен запас, който тогава беше около 500 милиона долара. Това е един интересен въпрос, към който ще се върна в близко време.
Налице е и по-голяма операция, която може да бъде определена като "атака срещу еврото". Очакваше се отдавна да се случи. Прогнозата не беше трудна, ако се разбира устройството на съвременната световна икономика, която представлява единна система на международно разделение на труда с център в САЩ, които бяха и са основният елемент, поддържащ тази система чрез своето потребление. Мащабът на това потребление, ако се оценява по покупателната способност, възлиза според различни оценки на 35-40 процента от световното съвкупно потребление, докато САЩ дават само 18 на сто от брутния глобален продукт. Това е огромна диспропорция. Значителна част от създаваната в света продукция отива или за потребление вътре в САЩ, или се насочва към потребление, което се появява за сметка на износа в САЩ.
За да бъде преодоляна кризата и да бъдат доведени до равновесие мащабите на производството и потреблението на САЩ, то би трябвало да падне с около 55-60 процента, т.е. ежегодно да намалява с 8-12 процента. Това означава, че приблизително с толкова ще пада и световната търговия, като най-силно ще пострадат от падането на потреблението в САЩ онези държави и райони, които изнасят най-много в САЩ, а именно Япония, ЕС и Китай.
Вече е ясно, че развитието на кризата е неравномерно като удря по-силно регионите със сложна структура на икономиката, преди всичко Европа. Проблемът не е само в това, че паричните потоци за нея се съкращават най-силно (тук несъмнено на първо място ще бъде Япония), а в това, че липсата на централизирана власт в ЕС ражда сериозни проблеми с вътрешните парични потоци. Например проблемите на Гърция с други средиземноморски страни от ЕС преди всичко се дължат на спадането на туристическите потоци.
И тъй като кризата тепърва започва, тези противоречия само ще нарастват. А тъй като в капиталистическия свят проблемите на едни са начин за печалба на други, то и желаещите да си поиграят с тези проблеми ще бъдат достатъчно. Но трябва да се помни, че появата на тези проблеми има абсолютно обективен характер и опитите да бъдат решени по пътя на борбата с онези, които спекулират с тях са напълно безсмислени.
А това означава, че кризата ще продължава въпреки постоянно организираните компании срещу спекулантите.
Проблемите на Гърция скоро ще станат проблеми на всички страни от ЕС. Сривовете при отделните страни ще се множат, но реални мерки няма да бъдат предприемани. Това не е някаква атака срещу еврото. Това е саморазрушение на европейската икономика в рамките на аналогични процеси, развиващи се в целия свят.
Както споменах, и тук не можеха да липсват спекулантите. А когато става дума за спекуланти, на първо място е Джордж Сорос. На 8 февруари в нюйоркския ресторант Park Avenue стана интересна среща, която "случайно" попадна в медиите. Събраха се мениджърите на известните хедж-фондове. Главната тема на обсъждането беше играта срещу Гърция. Сред присъстващите бяха и представители на Soros Fund Management, опората на Джордж Сорос с активи от 27 милиарда долара. Общо присъстваха 19 различни хедж-фондове, а в дневния ред на срещата се обсъждаха 23 въпроса.
Публикацията веднага предизвика подозрения за сговор с цел манипулиране на пазара и слухове, че зад падането на курса на еврото стоят именно хищните хедж-фондове. По-късно стана известно, че Департаментът на правосъдието на САЩ е започнал разследване на тази среща и е поискал от нейните участници допълнителна информация.
Ще припомним, че през 1992 г. Сорос организира кризата на европейските валути, след което последваха и валутите от страните на АСЕАН, което предизвика азиатската глобална финансова криза през 1997-1998 г. Ако действително на споменатата среща в Ню Йорк тези хедж-фондове са открили дълги позиции по продажбата на евро, утечката на информация до медиите може да е била преднамерена и да има за цел да постигне "ефектът на тълпата", който ще засили давлението и ще дава възможност за крупни печалби. Възможна е и двуходова комбинация - да се пуснат слухове за понижение на еврото, нека всички продават, а те ще купуват евтини евро с разчет за негов ръст. Сорос доста пъти постъпваше така. Това е неговата тактика.
Но възможен е и трети вариант, че това ставаше по внушение на властите на САЩ за давление върху еврото чрез най-слабия член на еврозоната. А мерките на Департамента на финансите бяха за прикриване на операцията. Целта е ясна - да се пренасочи вниманието от американските проблеми към Европа и САЩ да се опитват да се измъкнат от своята криза като я прехвърлят на другите, най-добре на Европа и Япония, които познават добре. Так става в света на капитала. Нищо лично, това е бизнес.
В момента мишената е Гърция. Следват Италия, Испания, Португалия, Англия и Япония. Общият дълг на тези държави е огромен. Това е и целта на обстрела по еврото.
Много малко икономисти забелязаха едно друго съвпадение - че подписването на Лисабонския договор беше един от факторите, обуславящ кризата на еврото. Характерно е, че първите 100 дни на действието на Лисабонския договор, което беше на 3 март, минаха тихо и незабелязано. И какво да се празнува? Хаос и проблеми? Само за три месеца рухнаха свързаните с Лисабонския договор надежди за по-нататъшно интегриране на страните от ЕС и формиране на политически съюз, даже създаване на Съединени щати на Европа. Нищо подобно. Процесът на интегрирането тръгна в обратна посока. Допълнителен удар по международните позиции на ЕС стана отказът на Барак Обама да пристигне в Европа за участие в майската среща на високо равнище ЕС-САЩ.
Да се върнем отново към съседна Гърция. Според данните на Бюрото на транспортната статистика, гръцкият търговски флот е най-големият в света - над 3000 кораба, или 18 процента от целия световен флот. Но ако местните корабовладелци плащат някакви данъци в Гърция, това е или по грешка или заради прекален патриотизъм. Заради това на най-големия в света флот отговарят само 4,5 процента от гръцкия брутен национален продукт, а на държавния сектор в тази страна, който е сравнително скромен, чак 40 процента. Вероятно това даде основание на журналистите и политолозите да използват сурови оценки за Гърция.
Който е бил в Гърция знае, че там банките работят до два часа следобед. Толкова работят за посетителите и всички държавни учреждения. Какво правят чиновниците след това не е ясно. Но позицията на профсъюзите е силна и никой не може да бъде уволнен. Между левите в ПАСОК и десните от "Нова демокрация", ако има някакви различия, те са по един сантиметър вляво и дясно от центъра. Но напрежението между тях е голямо, още от времето на Втората световна война.
Улеснения и добавки започна да раздава през 80-те години първият в историята на страната премиер-социалист Андреас Папандреу, баща на сегашния премиер. На първо място трябваше да покаже, че е истинско ляво народно правителство. На второ място левите преди това не управляваха и нямаха свои хора в държавния апарат и в местното самоуправление. И започна типично източна история - новите устройваха на работа синовете, жените, братовчедите. Така гръцките социалисти управляваха 25 години.
През 2003 г. до властта все пак успяха да се доберат десните, начело с Костас Караманлис, племенник на бившия десен премиер. И държавният апарат отново се увеличи с пъти. Сега десните устройваха своите хора. Но, тъй като според законите не могат да уволнят предишните хора на левите, назначаваха своите хора допълнително. Освен това десните, които дълго бяха в опозиция, бяха по-бедни. И трябваше да наваксат чрез корупцията в цялата система на държавната власт. По този начин при десните държавните разходи се увеличиха само за 5 години с 40 процента. Те растяха, а приходите намаляваха.
Недоверието между класите доведе до ниска събираемост на данъците. Гръцкият бизнес по принцип не вярва на гръцката държава, тъй като самият е основният мотор на нейната корумпираност. Бизнесмените си мислят, че имат право да укриват данъците. Нали за достъпа до държавните проекти и до финансираните от ЕС хранят с подкупи държавните чиновници.
Резултатът не закъсня. Гърция, наред с Италия, е на първо място по размера на сенчестата икономика в Европа - 25-30 процента от БНП. Докато на пазара имаше евтини кредитни пари Гърция се държеше на вълните. Но парите изчезнаха и страната се оказа пред банкрут с колосален дял от 300 милиарда евро, който практически е неизплатим.
Заради това в ЕС никой не бърза да помага на Атина. И все повече искат да ги препратят към МВФ. Нека взимат пари оттам. А това вече е сигурен банкрут. МВФ е специалист в тази област.
Статията ще важи и за напред. Само имената на страните ще се сменят. Искренно се надявам името България да не го видя написано!!
Наистина Южните не са в добра ситуация. Но тъй наречените стари демокрации са може би в по-тежко положение. А това е много опасно за ЕС. Абе въобще какво правим ние в тази збирщина?
25.05.2011 02:14
25.05.2011 15:27
25.05.2011 19:26
28.05.2011 16:29
31.05.2011 20:02
