Блогът на podvodni :: Полудява ли света? Какво става? Част3

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.02.2011 18:31 - Полудява ли света? Какво става? Част3

Автор: podvodni Категория: Политика

Прочетен: 2781 Коментари: 4 Гласове:

Само няколко века след т. нар. Първа рационализация на древният свят – колелото – обществото прекрачва ключов праг за съществуването си и се насочва необратимо към модерния свят. Учим, че колелото е онова изобретение, което най- вече е революционизирало първобитното общество и е подготвило почвата за великите постижения на човечеството. Преобладава становището, че възходът на високоорганизираното общество е БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН.. И точно в това се състоинакратко общоприетият сценарий за изгрева на цивилизацията на планетата Земя.
Аргументите на този сценарий са, че ако ДЕЙСТВИТЕЛНО е съществувала по-ранна , напредналацивилизация, досега щяхме да сме открили необходимите доказателства. Няма как да не сме съзрели останките от нейните магистрали, мостове и ел. централи. Най – малкото сме щели да намерим нейните пластмасови бутилки, градски сметища или компактдискове. Защото нали точно това са нещата , които Ние ще оставим след себе си за радост и удовлетворение на археолозите от бъдещето?!
Възможно ли е някаква древна цивилизация да се е издигнала на висоти подобни на нашите, и въпреки това да е тръгнала по различен път?
Дали ще проумеем свят, който който използва фундаментално различини от нашите, до голяма степен по-ефективни техники за обуздаване на природните сили?
Дали ще ни е по силите да разберем свят, който е бил в състояние да произвежда и пренася енергия без нашата електопреносна мрежа,у да изминава огромни разстояния без двигатели с вътрешно горене или да прави сложни изчесления, свързани с науките за земята и астрономията, без електронните ни компютри?
Обладаваме ли способноста да разпознаваме и да уважаваме постижжения, различни от нашите , или ще избирим лесният път и ще се задоволим с грубите стереотипи, че нашите тайни предци са примитиви, автоматично изключвайки като невъзможно всичко, което не сме в състояние да проумеем?
За щастие, днес има все повече и повече автори, които могат да защитят тезата си за налагащите се с все по-голяма сила доказателстваза един велик, но напълнозабравен извор на нашата цивилизцация – доказателства, които е крайно време да получат полагащото им се място в историята.
Възможоли е утвърдената днес концепция за ограниченията на праисторическото общество да е само брънка от цялатаверига обслужваща някого заблуди?
Да вземем само дарвинискатагледна точка за историята, според коята Замята е изключително бавно развиващо се място, където всичко се променя уж спонтанно, но иначе твърде постепенно в продължение на милиони години, без (опазил ни Бог!) намесата на външни сили. И според тази господстваща “научна” школа начинът, по който тече животът на Земята ДНЕС, е абсолютно същият, какъвто е бил ВИНАГИ.
На другият полюс са онези, които се опитват да доказват (макар да не се радват на особен авторитет), че съвременният свят е продукт на серия катастрофи, че историята на цивилизацията е безкраен цикъл от възходи, следвани от падения и катаклизми.
През последните 50 години надали има човек , който да се радва на по-широка популярност от покойният американски учен от руски произход Иманюел Великовски. През 1950 г. книгата му “Сбъсъкът на световете” се превърна в сензация. Следващите му творби – “Разбунена Земя” и “Епохи на хаос” – доразвиха теорията му и разширихасверата на вече съществуващият дебат. В тях, наред с много други неща, този учен със значителен авторитетсе опитваше да докаже, че Земята и Венера на някакъв етап вероятно са се зблъскали, оаставяйки след себе си огромен брой озадачаващи доказателства, които, ако успеем да дешифрираме правилно, биха помогнари за правилното обяснение на земната история.
Заради тези свои твърдения Великовски тутакси бе отхвърлен от научната общност. Въпреки това много от неговите предположения бяха доказани и редица от хората които първоначално категорично се разграничаваха от тезите му, включително и покойният Карл Сейгън, бяха принудени да признаят, че в крайна сметка Великовси вероятно е напипал “нещо ценно”.
Маялцина си дават сметка, че Великовски е психоаналитик, съратник на Зигмунт Фройд и Карл Юнг.
Неговата книга – “Човечеството в амнезия” – буквално преобърна представите за състоянието на нашата раса. Според Великовски психологическата кондиция и история на заболяването на планетата Земя сочат недвусмислено диагноза “амнезия” – планетата ни се намира почти в психическосъстояние, вследствие на травматични събития, които благодарение на колективниятпсихологичен защитен механизъм отказваме да си спомним.
Съвременните психолози използват термина “синдром на посттравматичен стрес” за група психически заболявания, които се проявяват вследствие на преживяване или наблюдение на животозастрашаващи събития.
Симптомите на заболяването включват депресия, тревожност, кошмари и АМНЕЗИЯ.
Въпросът, който следва да си зададем, е : можем ли да приложим тази диагноза за културата на ЦЯЛАТА ПЛАНЕТА?
И дали колективното ни нежелание да проучим и дефинираме мистериите в нашето минало – несъзнателно опасяващи се, че това би могло да отвори старите рани – няма накрая да доведе до систематично потискане на истината? Да се превърне в тирания?
Безпорно е, че неохотата ни да се заемем с честно и съвестно изследване на миналото ни е довела до много злини. През определени векове това нежелание за почтенно и непредубедено проучване на истината за нашият произход често и кодифицирано и институациализирано, за да намери своята колуминация в такива кошмари като инквизицията по време на средновековието и кладите забранена литература в нацистка Термания.
Колко пъти в историята сме ставали свидетели как един брутален елит, под претекст, че действа от наше име и за наше добро, е налагал колективно подсъзнателно желание да държим подобно застрашаващо – а оттук и забранено, познание далеч от обсега си?
Отговорът е : ПРЕКАЛЕНО ЧЕСТО.
В много от твърденията си, Великовски изхожда от концепцията на Карл Юнг за вроденото колективно несъзнателно. Влиянието на колективното подсъзнателно се изявява най-ярко в нашите сънища и МИТОВЕ. Именно в подтекста на подобни наративи Великовси разчита в историята, една монументална и за съжаление забравена трагедия в древноста.
Ние действително сме били колективно принудени да затворим очите си за някои реалности, да се ограничив от тях, и така, като опърничави деца, увеличаващи многократно грешката си, сме придали законов статут на тази доброволно наложена слепота, като сме я облекли не само в авторитет, но и в благородство.
Най-странният момент от всичко е преобръщането на множество морални ценности с главата на долу, включително определянето на злото като добро и обратното.
Достатъчно е да погледнем отците на църквата окт средните векове и техният своенравен отказ да погледнат със собствените си очи през телескопа, само защото са отхвърлили изводите на Галилей като погрешни. Така търденията на Галилей за хелиоцентричната система е заклеймена като ерес независимо от доказателствата. С други думи, властите са взели решението си и нямат никакво намерение да бъдат обърквани от подобни дразнители като ФАКТИТЕ.
А дали тази слепота е актуална и днес? Това е точно така. Съвременният управляващ елит проповядва точно толкова нетолерантна “религия” или онова което Джон Уест нарича “Църквата на прогреса”
В еднно интервю, Греъм Хенкок каза : “Причината , която в началото на 21-ви век всички се оказваме до такава степен побъркани, е, че всички сме жертва на планетарна амнезия. Ние сме забравили сои сме”.
Колкото и да е тъжно, всички институции в това число правителства, индустрията и академичният свят и до ден днешен остават твърдо решени да предотвратят и осуетят всякакви опити за събуждане от продължаваща ни амнезия.
Често, особено когато стане почти невъзможно да откриемкаквато и да било адекватна причина в подкрепа на злощастните и заблуденирешения на нашите лидери, ние се изкушаваме да започнем да мислим за някакви мрачни теориина конспирацията и подли планове за глобален контрол. И за съжаление, сме напълно прави в своите предположения за налаган тотален контрол от страна на световните лидери възползвайки се от колективната амнезия.
Ако продължим по линия нна амнезията обаче, няма да е достатъчно да кажем, че страдаме от бяло петно в паметта. Жертвата на почти фаталната травма се ръководи на пръв поглед от страх – като съзнателен, така и несазнателен – който я кара да гони със заклинания демоните на това гибелно преживяване, защото се ужасява, че те ще я обладаят.
Задачата да се отървем напълно от спомена за този епизод обаче не е от лесните. В поцеса на лечение можем да загубим много повече от съхранения в подсъзнанието спомен за самата травма. Обикновенно първата жертва на този процес е човешката идентичоност – нещо, което много хора биха нарекли душа. И което е още по-важно – онова, което е вярно на индивидуално нивоа, е вярно и на колективно.
Процесът обикновено протича много бавно и в него се забелязват езключения, но като цяло обществените институции успяват навреме да го овладеят и да наложат на колективно нива подсъзнателното желание, че в името на общото благонякои врати е по-добре да останат затворени и някои неудобни факти – забравени.
Казано на кратко, това познание да остане забранена зона.
А МЕЖДУВРЕМЕННО РИСКОВЕТЕ ДА ПОВТОРИМ ДРАМАТА НА ДРЕВНОСТА НАРАСТВАТ, КАКТО И НАШАТА НУЖДА ОТ ПЪТЕВОДНА СВЕТЛИНА, НА КОЯТО ДА СЕ ДОВЕРИМ.
Картата която трябва да следваме , ако искаме да намерим пътя си ида се измъкнем от настоящата си дилема, се чертае от нашите митове, нашите легенди и нашите санища – от универсалното, колективното несъзнателно. Истинският разказ за трагичната история на нашата планета е скрит именно в тези тайствени послания от древноста.
Ако четем между редовете, разказът на Платон за Атлантида се потвърждава и от Библията, и от легендите на индианците от Централна Америка, и от хилядите древни митове на народите от всички краища на света.
В своята книга “Мелницата на Хамлет – есе за произхода на човешкото познание и неговото предаване чрез митове” Джорджо де Сантила и неговата съавторка Херта фон Дехенд изтъкват, че в митовете от древноста и в народните сказания са закодирани множество данни за добре развито научно познание.
Митологията на редица древниобщества изобилстват от разкази за катострофално разрушение на Земята и унищожение на нейните жители. Щом веднъж приемем, че митологията е родена от умовете на изключително напреднали в научно отношение хора, вероятно ще започнем да се вслушваме в това което разказват митовете и легендите.
А това са истории зза мощни катаклизми унищожили напреднали цимилизации. И което е по- важно – подобни катастрофални разрушения са циклично повтаряема характеристика в живото на Земята и нищо не ни гарантира , ча няма да се случат отново. Редица източници от древноста предупреждават за вероятноста от катаклизъм в даден момент от бъдещеото.
Ако е вярно, че онези които не си взимат поука от грешките на историята, са обречени непрекъснато да ги повтарят, то, решим ли да загърбим посланиятаот нашето минало, ще го направим НА СВОЙ РИСК.
Ние сме получили в наследство познание от изключителни мащаби и вече е настъпил момента да престанем да му обръщаме гръб. Налага се да предявим претенциите си към това свое наследство и да почерпимот него всичко, което можем, защото то съдържа жизненоважни за нас насоки. За да посрещнем успешно предизвикателствата на утрешният ден, трябва да възтановимизгубената си идентичност.
Трябва да си спомним кои сме и от къде сме дошли.
Трябва най-сетне да се събудим.

Джордж Дъглас Кениън

Въведение към книгата “Забранената история”
(с незначителни съкращения)

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Разбирам защо хората нямат познания. Но не мога да разбера защо не искат да ги придобият?

От Подводни

Нагоре