Продължение


ОБРАЗОВАНИЕ
„Ние трябва да въведем в образователната система на гоя всич-
ки принципи, които така блестящо разрушиха техните собствени
закони. Когато ние дойдем на власт, ще премахнем от образовател-
но-възпитателния процес всякакъв вид обезпокояващи и объркващи
съзнанието предмети, за да направим от младежта послушни деца
на властта ни... Ние ще изтрием от спомените на човечеството
всички събития от предишните столетия, които са нежелателни за
нас, и ще оставим само тези, които обрисуват всички грешки в упра-
влението на гоя... Ние ще запазим от възпитателния процес за наша
лична употреба само онова, което е най-подходящо за крайната ни
цел.“
Протокол номер 17

„Тяхната младеж (на гоя) расте в безнравственост и оглупява от
класицизъм – изкуства, литература, изкуствено направлявана инфор-
мация. Тяхната среда е завладяна от наши специалисти – агенти,
учители, преподаватели, чиновници и др., от наши жени в местата
за развлечение, посещавани от гоите...“
Протокол номер 1

„Ние трябва да формираме и управляваме образованието на гоя, за
да не му дадем възможност да прозре необходимостта от собствена
инициатива...“
Протокол номер 5
ИЗ „ПРОТОКОЛИТЕ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ“

И така, Човешките търсения са „укрити“ като битийни категории
зад „завесата на всекидневието“ и са станали рутинен фрагмент в теа-
търа на медиите и социалните политики. Те са редуцирани до случки и
новини, до количествени измерения, до изпитания на нови лекарства,
до грижи за тялото, до психоаналитични козметики за душата и пр.
Съвременната, съвсем адекватно и умишлено изфабрикувана дейст-
вителност, определяна по толкова различни начини, разхлабва рамката
на ценностите, въвежда в състояние на морална неопределеност, в смис-
лова непрозрачност. Фигурите, които поръчителстват за смисъла, стават
все по-проблематични, слабо ефективни. Нещо повече! Самото питане
за смисъла става излишно, не-стоящо (или присъстващо странно)
в контекста на даден разговор/живот!!! Във времето на западащата
индивидуалност индивидът остава беззащитен пред агресивната триви-
ализация и профанизация. Нека припомним какво е тривиално и какво
профанно. Тривиалното е това, което е износено, но затова пък е удобно.
Тривиалното ни чака на трите пътя на желанията и ни предлага насищане
чрез избор на едно-и-същото. Профанно е онова, което е присъщо на чо-
вешкото, без връзка с божественото. „Профан“ е неукият човек, но и чо-
векът, който не е в състояние да повдигне погледа си нагоре. Профанен е
животът, който като щраус се е заровил в самия себе си и не е способен да
осмисли принципната си беззащитност. Профанен е в момента човекът.
С Човешкия Дух е същото – неговото съществуване е възможно тога-
ва, когато е налице ангажимент към въпросите на живота, към картите на
земното, но и към тези на небесното, предимно, още повече във времена-
та на предстоящия квантов скок.
Ще приведа само един пример на типична съвременна екзистенци-
ална редукция, която се нуждае от обяснение. Нека го наречем условно
ефект на комикса. Комиксът е максимално изчистен откъм „отклонява-
щи се“ подробности, той действа на принципа на веригата – картинката
се сменя от друга картинка, като целта е да се осигури придвижването на
действието и поддържането на „интригата“. Комиксът отрежда на думи-
те специфична илюстративна роля, те са изображение „плюс“. Много от
хората живеят живота си по този комиксов начин – изчистване на посла-
нието чрез прекарването му през семпли жанрови и идентификационни
матрици (лостовете на Системата). Програмиране за тривиален и много,
много профанен живот, излизането от чиито рамки са анатемосани от Ма-
трицата и праволинейно моделирания социален егрегор.
Изначалната искра, която не е пометена от родителско-изготвеното
разбиране за света и респективно Вселената, е напълно доунищожена
от институциите, наречени „образователни“. Всъщност, както повечето
от вас се досещат, те са анти-образователни и довеждат до създаването
на същества, мислещи и държащи се по гореописаните схема. Напълно
масонско-обслужващи, училищата и университетите не могат да научат
„бъдещето на Земята“ (децата) на нищо друго, освен на това как да спо-
могнат за планетарното заробване. Едни духовно осакатени институции,
които си играят със съзнанието на „вярно и невярно“ – какво ТРЯБВА да
постигнем в този живот и какво НЕ ТРЯБВА (тук се включва в различни
моменти пулсираща червена сирена, която вие: „Забраненоооо!!!“). За
да можем да направим правилна принципна преценка на образованието
изобщо и на неговото развитие в отделните страни и по света като цяло,
отново ще трябва да погледнем зад кулисите на световната история и да
разберем целите на тези, които стоят в сянка. Ще започна моя коментар с
този материал, публикуван от Образователен фонд „Рокфелер“ още през
1904 г. за хората от американските села – „...ние имаме на разположение
неограничени възможности и хората се поддават с безусловно покор-
ство на нашите моделиращи ги ръце... Ние няма да се опитваме да пра-
вим от техните деца философи, образовани хора или учени… актьори,
редактори, поети...“ Властта върху съзнанието на младежта е основен
фактор за контрол над света. Както и Хитлер е казал – „Който притежа-
ва младежта, притежава бъдещето.“
А животът може да бъде изказан на толкова и различни езици, но ние
обикновено не знаем това и умираме в нищетата и немотата на битовите
си тавтологии, които са създадени именно от невъзможността на „обра-
зователната“ система да създава светове в съзнанието на младите хора,
освен наличния. Отдаването на силата тук е главният проблем. Най-ва-
жното нещо за едно слово (в света на Матрицата), е способността му да
разполага с някакъв ресурс от авторитет. В случая авторитетът е налице
и той е не някой друг, а професорът с 3 докторски титли, който преди
малко излиза от братската ложа и който казва, че кактусът е по-добрият
вариант пред тоалетната хартия. И студентите ползват кактус вместо то-
алетна хартия. Много красноречив модел за това кое се излага за истина
и кое Е ИстинаТА. Според какви разбирания се живее и според какви
разбирания ИМАМ ВАРИАНТИ да живея. Между това, което трябва
според СИСТЕМАТА, и това, което ТРЯБВА според вашия вътрешен
компас. Който няма самосъзнание, се поддава. Който има самосъзнание,
не се поддава. А който успее да постигне баланс между двата модела,
е мъдър. Балансът е впрягане на егрегора в полза на балансьора. Това е
сложно и трудно постижимо. И важи за всяка една сфера на Матрицата.
Не само на образованието. Човек с извън-матрично мислене не подлежи
на егрегора на Системата в нейния груб смисъл. Той започва да служи
на други егрегори. В резултат матричните думи се носят и се блъскат
все повече и повече в една непоносима какофония, която събудилият се
вече не желае да слуша и не може да управлява. Няма ги – изчезнали
са вече онези точки на говоренето, които са можели да събудят любо-
питството и да предизвикат питането „Кой съм, къде съм, защо съм!?“
в неговия матрично-егрегориален смисъл, където Системата привидно
задава тези въпроси, непринадлежащи на нея. Не че няма думи, напро-
тив, но те вече не притежават възможността да обединяват смисъла и
да го разпределят ефективно в света на човешката смисленост, чийто
свят е почти покосен от Апокалипсиса... Това е белег за Пробуждане.
Когато инструментариумът от думи, които ви заобикалят посредством
съществата около вас, вече не може да ви служи по същия начин, както
допреди това, то вие най-вероятно по един или друг начин сте преми-
нали в друга сфера на съзнание. Хубавото е, че можете да си служите
и със стария език, и с новия, който тепърва ще усвоите, но просто той
(старият) вече няма да стига до вас по същия начин и със същата сила,
както преди. Най-важното – той вече няма влияние над вас. А това вече
е много. Защото, независимо дали е осъзната или не, сред важните цели
на човека в живота е не просто да представи света на самия себе си, но и
да го „снабди“ с някакви обяснения. Това в Матрицата няма да се случи.
Няма да се случи и със стария език. При една редуцирана публичност,
при пълното дезинтегриране на човешките и духовните общности (как-
то е това днес) самият „Човек“ става проблематичен като обществено
присъствие и функция. Островчетата на Човечност могат все още да съ-
ществуват, но не съществува „карта“, която може да ги събере в единно-
то пространство на някакво същностно предизвикателство. Човечност-
та (във всякаква форма) става все повече част от един видим и невидим
музей, който някои са длъжни да посещават, за да легитимират своята
културност. Тя се превърна в протеза на престижността, но не и в орган
на жизнеността. В този случай някой от читателите ще каже „Ето ме!“,
не защото е верен на някаква своя ангажираност към човешкото, а за-
щото е конформистично убеден в значимостта на това „занимание“ – да
си Човек! Което в случая не е лошо. Картата на „традиционната духов-
ност“ засега води и родители, и деца до вратите на училищата, които не
могат да дадат абсолютно никакво езотерично разбиране за естеството
на света. Разбиране, върху което се гради всичко, и разбиране, от което
материалистичната наука може само да се учи с векове, ако започне още
веднага, в този момент! Изправени сме пред една от най-съществените
характеристики на съвременната цивилизация – отчуждаването от опи-
та в тривиализираните телевизионни разкази и вестникарски тълкува-
телни схеми. Образованието е като вестника и новините по телевизията
– това е нищо повече от официалното становище за нещата. Това, което
реално Е, и това, което реално СЕ СЛУЧВА, не достига до нас през
лекционната зала. Позволява ти се да мислиш, но само в определена
посока! Търсенето в този смисъл е операция, твърде нежелана от Тъм-
нината. То е изместване и разместване на всекидневната идентичност,
попадане в състояние на „не-себе си“ (всъщност „себе си“, може би по-
вече от всякога!). Задаването на въпроси е преотстъпване и доверяване в
другия свят, обръщане към неизвестното, отказ от пряко даденото „ето
ме!“. За сега прохождащите (а и не само) трябва да се каже и това – за-
даването на въпроси „разлага“ актуално-наличния свят и е в състояние
да ни го представи такъв, какъвто непосредствено не ни е достъпен. В
този ред на мисли, четенето на подобна не-конвенционална литература
е осветяване на притъмненото, на необходени от мисълта и въображени-
ето зони. То ни надарява със свят, като подкрепя плахите ни интуиции,
че границите на действителното са отместени далеч отвъд предела на
видимото. Да познаваш и да мислиш, не означава да достигаш до безу-
словно сигурна истина, а да разговаряш с несигурността. Докато целия
модел не се смени, несигурността, ще е нашият спътник към бездната.
Системата на образование е ориентирана изключително към лявото по-
лукълбо. Целта е човек да не може да излезе от блатото на материята и
да остане неин роб. Образованието не трябва да те прави ДРЕСИРАНА
МАЙМУНА, както това става сега, а да те научи да мислиш самостоя-
телно!
Другото, което заслужава вниманието ни, са т. нар. надарени или
талантливи деца в училищата. Разбира се, всеки родител иска детето
му да е такова. И разбира се всеки родител иска детето му да бъде в
програма създадена, за такива деца. Това, което наистина правят е, че
проверяват кое дете има способност. И това всичкото се документира.
И дори онези тестове, които се попълват при наемане на работа, онези
за разбиране на личността, те всички са компютъризирани. Попълваш
стотици въпроси относно личността си, какво харесваш, какво не и т.н.
После преминава през компютъра, принтират го и подробно ти казват
каква личност имаш. И са много точни. Тези тестове са създадени от
човек, който е бил замесен дълбоко в контрола над съзнанието и програ-
мирането и който е работел за американското правителство. Буквално
всички агенции за работа и големи корпорации използват тези тестове.
Така че съветвам да не се попълват такива тестове, защото ще ви опре-
делят и категоризират. За съжаление, ако имате деца ученици, в някой
момент те всички ще бъдат принудени да попълнят такива тестове. И
ще бъдат поднесени по такъв начин, че ще казват: „За да покажат на
училището как да ги насочва в избираемите предмети, каква кариера
е подходяща за тях и т. н.“ И точно това ще се случи. Ако се окаже, че
детето ви има определен тип личност, те ще кажат: „Това дете трябва
да учи само тези предмети. И трябва да стане еди какъв си по профе-
сия“. Няма да има никакво отклонение. Пълен контрол. Нещо подобно
на Средновековието с гилдиите. Имало е златари и ковачи, те са имали
чираци и когато човек се присъединял към тях, това определяло живота
му и никога нямало да може да се занимава с нещо друго. Нещата се
връщат точно в тази посока. Всеки, който иска детето му да отиде в
престижен университет, прави тези тестове. И това, което ще стане в бъ-
деще е, че няма да има университети, колежи и гимназии, както са сега.
Ще има специфични школи за конкретни професии, към които детето ви
ще бъде насочено от ранна възраст, ще завърши тази школа и ще работи
по специалността си. Никакво отклонение от това. Децата ще бъдат оп-
ределяни от тези тестове на какво са способни и това ще работят. Това
се случва сега в Германия, а в още по-голям мащаб, почти насила – в
Китай. Например ако 3-4 годишно дете покаже талант за гимнастик, то
е изземвано от родителите. В Китай едно семейство може да има само
едно дете. Така че какво правят? Казват: „Като компенсация родителят
ще бъде преместен от тази колиба в един уютен апартамент в града.“
И ще му дават купони за храна и т.н. всеки месец като компенсация, че
са му взели детето. И някои родители очакват това с нетърпение. И при
определени обстоятелства, особено ако детето е било момиче, ще им
позволят да имат още едно дете. Може би този път ще се роди момче.
Защото в Китай момичетата въобще не се ценят. И ето защо повечето
са давани за осиновяване или са убивани – защото не е позволено да
имаш повече от едно, а ако първото е момиче и дума не може да става. В
резултат се създава нация-кошер. Образно казано, дори когато се завива
крушка, ще се вика специалист! Изникват все по-странни и невероятни
професии! Това е отново с цел контрол – за да може човекът, който е в
Матрицата, да е зависим от хилядите й лостове, да не може да се справя
сам с почти нищо. Това е огромен процес по източване на финансова и
жизнена енергия от хората. Така, затъвайки все повече, хората стават
все по-програмирани, все по-тясно специализирани и все по-зависими
от Системата. Кошерната зависимост взима връх. Като сивите – когато
настане объркване в плана, те стават неадекватни и не знаят какво да
вършат. Това ще се случва все повече и в човешкото общество – все по-
тясна специализация, неспособност за извършване на каквото и да е без
консултация или агент на Матрицата, който да ни помогне, за да си по-
стигнем целта. Това предлага нашето образование – отворени врати към
Новия Световен Ред. На който му се струва пресилено или абсурдно, да
погледне с непредубедено съзнание какво става в Америка, Китай, Гер-
мания – никакво отклонение от програмата. Поради приемането на ев-
ропейския модел на обучение заради ЕС, това ни чака и нас. И, харесва
ли ни или не, трябва да сме наясно с това. Тези, които не се поддават на
обикновеното програмиране заради тяхната ДНК, ще бъдат импланти-
рани с микрочипове. Това не е измислица, не е мания за конспирации!!!
Това се прави В МОМЕНТА!!! Това, че не го дават по телевизията,
не значи, че не се случва! Вече се въвежда в пловдивските училища!
Започва се невинно под претекст за „сигурността на хората“. Кой мисли
за нашата сигурност? „Държавата“ ни ли или ЕС? Хайде стига! Чип в
личната карта. После в ръката или на челото. Не говорим за 20 години
напред. Пак казвам – това се прави В МОМЕНТА!

МОДАТА «КОНСУЛТАЦИЯ С „ЕКСТРАСЕНС“»
Все по-популярно става, особено сред българското население, да се
ходи по врачки, баячки, „екстрасенси“, чудотворци и т.н. – пазарът за
такива е залят. Това е отказване от собствената сила и предоставянето й
на чужд човек. Един от най-тънките видове програмиране се извършва
чрез нисшия астрал, с който се свързват 99% от т.нар. „екстрасенси“.
Ако попаднете на истински (нещо рядко срещано – признак за истински
екстрасенс е, че той НИКОГА и по никакъв начин няма да ви иска пари),
той може да ви помогне дотолкова, доколкото ще му позволи вашият
Висш Аз. В повечето случаи обаче ще ви навреди пряко или непряко.
Най-голямото програмиране се извършва чрез услугата „разкажи за бъ-
дещето ми“. САМО ако каналът е чист (отново подчертавам, това е мно-
го, много рядко срещано и е почти явление!!!), той може да даде една
ЕВЕНТУАЛНА представа за един от МНОГОТО ви възможни пътища
в неизявена потенция! Всичкото са вероятности, които имат шанса да
се случат, но изобщо не е сигурно, че ЩЕ! Дали ще се случи нещо за-
виси от редица фактори – енергията, отдавана на различните егрегори,
изборите, които човекът прави, кармичните връзки, които създаваме, и
най-вече основният фактор, а именно – „Висшият Аз“. Мнооого, много
рядко нещо е точно определено в дългосрочен план. И дори да е така, то
не е разумно да се оповестява.
Рубиконът тук е, че когато един обикновен човек застане пред пред-
полагаемия „авторитет“, който контактува с „(в)(Н)исшите“ същества,
обикновено чувстваме онази тъпа празнота в корема, свързана с очак-
ването и кънтящия глас в главите ни: „О, колко извисен е той, и колко
нищожен съм аз!“. В този миг вие започвате да отдавате своята енергия
и с отворена уста позволявате да ви програмират! Никой друг не може
да се свърже с вашия Висш Аз освен САМИЯТ ВИЕ! Има хора, които
твърдят, че могат да говорят от името на нечий Висш Аз. НИКОЙ НЕ
МОЖЕ ДА ГОВОРИ ОТ ИМЕТО НА НИЧИЙ ВИСШ АЗ. Вашият Висш
Аз взаимодейства с другите инкарнации посредством инкарнационните
преживявания. Самите Висши Аз общуват помежду си на нивото, на ко-
ето са. Никой от онези, обаче, които претендират да са „канал на нечий
Висш Аз“, не са такива. Те са манипулирани от същности от низшия
астрал.
Затова помнете, че информацията, колкото и достоверна да ви се
струва, НЕ МОЖЕ да бъде от първа ръка, особено ако този човек ви
каже, че се свързва с вашия Висш Аз. В най-добрия случай контак-
тьорът се свързва или с неговия Висш Аз (рядко), или с някаква форма
на астрално съзнание най-често с низш произход. Те са най-хитри-
те, защото могат поради глупостта и жаждата за отличие от другите,
да продават „уникалната“ способност на човека за връзка с другите
измерения само чрез така евтината и жадувана „четвърта“ реалност,
четвърто измерение, владеещо се от нисшия астрал, чиито обитатели
спрямо човека се представят за негови учители и наставници. Неслу-
чайно събирателният образ на злото се нарича „Лукавия“. Тези астрал-
ни форми могат да се представят за толкова невероятно чисти, добри
и искрящи от светлина, че е почти невъзможно да бъдат различени от
„умиращия за контакт“ експериментатор поради замъгленото му съз-
нание. В резултат често се спуска лъжлива информация, която може да
служи на определени астрални интереси. Става въпрос предимно за
енергия. Генерира се страх естествено, тъй като страхът е АЕЦ-ът на
нисшия астрал. Например послания от рода на „Очаква ви тежка бо-
лест“ или „Нищо не можете да направите по (даден) въпроса.“ – за-
лагат програма във вас. Вие толкова започвате да се притеснявате от
предсказанието, че дори не се замисляте какви огромни по мощ мисъл-
форми започвате да генерирате. Над 70% от предсказанията си ги осъ-
ществяваме сами, защото впрягаме своята собствена сила в (за)дадена
посока и в резултат правим своя квантов скок в негативен план. Тук
основна роля играе степента на осъзнатост на силата на мисълта. Нас-
коро дори научно беше доказано (виж материалите на Масару Емото и
поредицата „What the Bleep Do We Know!?“), че насочената мисъл про-
меня материята. Щом изменя дори тази низша вибрация (материята),
изградете си въображаема представа какви астрални отражения се из-
граждат от вашите мисли. Повярвате ли в предсказанието „Очаква ви
тежка болест“, вие започвате да канализирате своите мисли и стра-
хове в посока очакване на някаква болест. Вследствие на това вие съз-
давате тази болест на астрално ниво и е въпрос единствено на време
тя да се овеществи. Истинските контактьори (контактьори много – тук
визирам тези, които спускат истинна информация) са твърде малко, а
онези, които съществуват, са принудени да скриват голяма част от дос-
тъпната им информация или да я предават в мъгляв вид. Проблемът е в
това, че информацията за бъдещето (както и информацията за устрой-
ството на света) е огромна сила. Тя трябва да бъде съобщавана само
на хора с достатъчно високо духовно равнище и винаги носи печат на
секретност. Нарушаването на това изискване има сериозни кармични
последици (защото малцина се намират на такова равнище, че точната
дата на смъртта им да не помрачи оставащия им живот). Печатът на
секретност трябва да работи двойно: веднъж той ограничава достъп-
ната за приемника информация и втория път ограничава контактьора в
предаване на информация на конкретни лица или групи.
В първия случай хиромантът вижда такова разположение на линии
и хълмчета по ръката, чието разгадаване не е по силите му. Той не
може да примири видимите противоречия в информацията и да със-
тави ясна картина. Ако той е измамник, ще затвори очи за половината
знаци и ще даде произволно тълкувание. Почтеният гадател няма да
си позволи подобно нещо, ще се откаже да гадае, казвайки, че нищо не
вижда. Аналогична е ситуацията с изповедта. Изповедникът в момен-
та на самата изповед трябва да бъде на по-високо духовно равнище от
изповядващия се.
Във втория случай контактьорът, получавайки връзка, чувства, че ця-
лата информация не трябва да бъде предадена. Той ще разбере онази част,
която е най-нужна за еволюционния растеж на човека. Но трябва да зна-
ем, че на контактьора му се дава доста повече, за да може сам да подбере
онова, което смята за най-съществено. Тук действа принципът, съгласно
който никога не трябва да се разкриват повече от десет процента от оно-
ва, което знаеш. С еволюционния растеж този процент намалява, докато,
както е казал Лао Дзъ: „Който знае, не говори, който говори, не знае.“
(„Дао-дъ Дзин“ – 56).
Време е хората в България да знаят на кого да вярват и повече да не
плащат данък на съществата от четвърто измерение, които отдавна са над-
хвърлили своите права и отдавна нарушават основните закони, заради ко-
ито са били оставени да действуват върху планетата. Колкото до бедните
контактьори и любители на медиумните сеанси, това е просто една черта
от развитието на човека и за нея ще си плащат естествено и тези, чрез ко-
ито е ставала измамата („горко на тези, чрез които са идвали съблазните“),
а още по-горко на тези, които са манипулирали всичко това. Време е за
разчистване в тази страна! Хората трябва да знаят, когато манипулацията
застрашава тяхното развитие и предначертание. С този материал се поста-
вя началото на корекцията, породена от явлението „български медиуми“ и
неговото неизбежно изкривяване. Ако искаме България да бъде съхранена
като един остров, време е да я опазим от старите допотопни форми – ек-
страсенси и медиуми, изкарващи прехраната си с окултни умения, послед-
ните резултат на невидимите помагачи от нисшия астрал. Екстрасенсите и
контактьорите като най-близо намиращи се във връзка с извънземния разум
следва да бъдат между първите, които осъзнават предложението в името
на мира на планетата. Високо еволюиралите цивилизации наблюдават си-
туацията отгоре, но не се намесват поради Конвенцията, която искат да се
спазва тук на планетата, засега свръхпосетена от множество градинари.
Има толкова много методи за въздействие, когато нищо друго не помага.
Все още се възлага последната надежда за осъзнаване на безсмислената
ситуация на тази планета. Върнете се към СЕБЕ СИ!!!


Следва продължение