Гърция обяви фалит. Съобщиха ни, обаче че става дума за "преструктуриране на дълга".

Но Атина не може да изпълни задълженията спрямо кредиторите - нито по изплащането на дълга, нито по лихвите. Официално обаче тя не се отказа от своите задължения.

Значи, става дума за някакъв "частичен банкрут", тоест за поредна терминология.

Но Гърция реално е в банкрут и ще остане в него още дълго време. Бяха й опростени 110 милиарда евро, тоест 54 процента от 206 милиарда, които държаха частните кредитори. Те се съгласиха да получат все пак нещо, като ще покрият разликата с помощта на Централната европейска банка (ЦЕБ). а откъде ЦЕБ ще взема тези пари? От обикновените европейци. Никой нямаше намерение да спасява гърците. Парите на банкерите много повече вълнуваха Брюксел, отколкото населението на Гърция. За това говори и новата програма за кредитиране на Гърция със 130 милиарда евро при липсата и на най-малки признаци за ефективност на предишната програма.

Че Гърция е в банкрут, потвърди и рейтинговата агенция Standart&Poor"s, която в края на февруари свали дългосрочния й кредитен рейтинг с две степени - от СС до "селективен банкрут", (каквото и да означава това). Но ако Гърция беше обявила "нормален банкрут" щеше да струва на ЕС най-малко 1,3 трилиона евро. А така - по-малко.

Това обаче не означава, че се е разминало на другите. Португалия и Ирландия ще се нуждаят от допълнителни 380 милиарда евро в течение на пет години. Италия и Испания - от 350 милиарда, да се спрат дълговата криза.

Неотдавнашното подписване на Фискалния пакт не променя нищо. Той не лекува причините за болестта. В еврозоната, рецесията преминава в депресия. В рецесия са икономиките на Белгия, Холандия, Италия, Португалия, Словения, Гърция. Но тъй като това е втората рецесия за последните 3 години, реално си е чиста депресия, която ще продължи най-малко 15 години. Това означава срив на инвестициите, на потреблението и доходите с около 40-50 на сто, тоест социални вълнения и даже революция.

По-долу даваме някои от признаците, че Европа се приближава към срив с исторически мащаби:

• безработицата при европейците на възраст от 16 до 24 години възлиза на 28 процента: в Италия - 43 процента, в Гърция - 51 процента, в Испания - 40 процента. общо за ЕС безработицата в този възрастов интервал е 27 процента;
• само в Гърция бяха закрити 100 000 предприятия, една трета от населението живее в бедност. Депресията продължава вече пета година. През 2011 г. икономиката се съкрати с 6 процента, през 2012 г. - с още 5 процента, 20 процента от всички магазини на дребно са затворени, самоубийствата нараснаха с 40 на сто, общият дълг надмина 160 процента от брутния продукт на страната;
• в Португалия през 2012 г. икономиката ще се съкрати с 5,7 процента. Дългът на държавата, бизнеса и потребителите надмина 360 процента от БНП;
• в Испания безработните са над 5 милиона. Общо безработицата достигна 23 процента.

Това означава, че ако живеете в Гърция се намирате в депресия, ако живеете в Испания се намирате в депресия, ако живеете в Португалия или Ирландия се намирате в депресия, ако живеете в Литва тичате до банката да си теглите парите, ако живеете в България, Унгария, Румъния също сте в депресия.

Целият свят е в невиждана дългова криза.

Думата "депресия" най-накрая излезе и от устата на новия шеф на МВФ Кристин Лагард, която сравни ставащото сега с Великата депресия. Това беше доста емоционално, но не е вярно. Депресиите, в това число и Великата депресия в САЩ от 30-те години, започват след спад, чак когато той завърши. По-просто казано, депресията е продължителното дъно на кризата. Но спадът в сегашната криза още не е станал. Във всеки случай сега потреблението в САЩ е примерно с 3 трилиона долара годишно по-голямо от реалните приходи на населението. Значи ще падат и доходите. Според някои оценки крайната величина на потреблението ще бъде по-ниска от сегашната с 6 трилиона долара годишно, което отговаря на срив на брутния продукт на САЩ спрямо неговите предкризисни стойности със 55-60 процента. Спадът през депресията от 30-те години не беше по-голям от 40 процента. Значи, не ни очаква повторение на кризата от 30-те години, очаква ни най-мащабната криза от появата на капитализма. мащабите й са такива, че ще засегнат социално-политическата структура на капиталистическите държави и капитализмът ще изчезне като система.

Така стигаме до същността на нещата - че става дума за криза на системата, тоест за системна криза на капитализма.

Капитализмът умира, по-точно вече е умрял. И на негово място идва нещо ново, което още не е известно.

САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, тоест кредитен капитализъм.

Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 60 и 200 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват.

Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят, са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.

Още през 1998 г. стана ясно, че заради разрива между потреблението и доходите икономиката на САЩ я очаква спад минимум с 25 процента. Но те продължиха да стимулират потреблението, задълбочавайки неговите мащаби. Така спадът на брутния продукт след кризата ще достигне 60 процента. Това означава срив на потреблението с около 50 процента. А това вече е колосална икономическа и обществена катастрофа, която ще премине в гражданска война или революция.

Сегашната световна финансова криза е само първият звънец. съобщават ни, че главното действие предстои - то ще започне през 2013-2015 г.

И така, какво ни очаква?

Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута. Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони. Световната икономика повече не може да търпи такова положение.

В момента светът преживява последния балон на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари. Всичко това е обречено на тежък глобален крах.

Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказа се, че "цялата земя вече е малка", и че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси.

По този начин в момента в една точка се сливат две огромни кризи - на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.

Въпросът вече не е по какъв начин да оцелее капиталистическата система, а какво ще дойде на нейно място.

Но какво правят американците? Те са заети в сферата на услугите, чиито дял в брутния национален продукт възлиза на ... 80 на сто. Това означава, че фабриката за американското благосъстояние е непроизводственият спекулативен финансов сектор, който продължава да се разширява.

По този начин днес по-голямата част от американската икономика е виртуална и може просто да изчезне. Тя не съществува. Ще останат обаче огромни дългове и милиони безработни в сферата на услугите.

САЩ са една фалирала държава, тъй като основният източник за покриване на този дефицит са заемите и кредитите. И в момента, в който паниката обхване чуждестранните инвеститори, които дават все по-малко пари за държавните облигации на САЩ, банкрутът на американското правителство ще стане очевиден за всички. Това означава, че изход от кризата за САЩ вече е невъзможен.

Кризисната дилема на САЩ е ясна - или страната и в бъдеще ще живее за сметка на целия свят, или я очаква фалит. Заради това сега финансовата върхушка на САЩ се опитва да скрие колкото се може по-дълго фалита на държавата и да запази статуквото, докато започне икономическо реколонизиране на света.

По-просто казано, пред американците стои задачата да нулират собствените дългове и да продължат да живеят за сметка на другите. Да постигнат това могат само ако насочат разрушителните сили на кризата срещу конкурентите - ЕС, Китай, Русия, Япония, и проведат презареждане на глобалната икономическа система пак за сметка на останалия свят.

Това е неизпълнима задача, но американците се опитват. Стратегическата задача за преформатирането на световната икономическа система може условно да се разбие на три етапа - унищожение на конкурентните капитали, нулиране на американските дългове и накрая изкупуване на световните активи.

Унищожението на конкурентните капитали се осъществява по пътя на манипулирането на доларовата маса. Редуват се цикли на насищане на световната икономика с доларова ликвидност и следващо поскъпване на долара спрямо другите валути, което води до различни проблеми в света - от неголеми валутни кризи до фалити на цели държави. Тъй като американската валута все още е световна разчетна единица, глобалната икономика навлиза в период на криза на ликвидността, тоест липса на пари. Това води до унищожение на националните капитали, които в крайна сметка почти даром ще преминат в ръцете на структури, свързани с Уол стрийт.

Но достатъчна е само малка паника и ще започне масивно освобождаване от държавните облигации на САЩ. Изхождайки от тези съображения американската финансова върхушка се нуждае от нулиране на дълговете. Причина за замразяване на външния дълг на САЩ може да стане терористична атака "с мръсна" ядрена бомба в американски град, разпространение на пандемията от "свински грип", или нещо подобно. Все нещо ще измислят.

Именно в такъв момент, за да се прикрие сривът на долара, може да станат нови "събития", подобни на атаката на Световния търговски център в Ню Йорк. Те ще станат повод за отказ от "стария долар", в когото държат капиталите си всички "световни терористи и прочие злодеи". Не е трудно да се предвиди, че в такава ситуация САЩ няма да признават чуждестранната доларова наличност под предлога, че е от наркотрафик, тероризъм или че е фалшива.

Тъй като САЩ се опитват да се спасят като прехвърлят кризата си върху другите, нещата закономерно стигнаха и до Европа, където може да се появи срив на жизненото равнище с 60 процента, което ще доближи ситуацията до сегашната в Египет, тоест разходите за продоволствие в Европа, които сега възлизат на около 40 процента от доходите, ще стигнат 80 процента, толкова, колкото са в Египет.

САЩ са в ситуация, която в шахмата се нарича цугцванг. всеки следващ ход само влошава ситуацията. Заедно с нея все по-отчетлива е неизбежността от техен банкрут.

Социалната област е в пълен крах. САЩ трябва да генерират по 254 000 нови работни места месечно в течение на 65 месеца, за да се върнат до равнището на трудовото ангажиране отпреди сегашната депресия. Това е само един от проблемите.

По-долу ще се спрем на някои от най-страшните факти за държавния дълг на САЩ. Кутията на Пандора се отваря.

1. В момента националният дълг на САЩ, е 16 трилиона долара, (но според неофициални източници сумарният дълг на САЩ е над 200 трилиона долара).
2. Преди 30 години националният дълг на САЩ беше 14 пъти по-малък.
3. За да се задължи с 1 трилион долара правителствата на САЩ се нуждаеха от времето от президента Джордж Вашингтон до президента Роналд Рейгън.
4. От времето на Рейгън САЩ натрупаха дълг от 13 трилиона.
5. Върху САЩ лежат над две-трети от всички държавни дългове на планетата.
6. Ако се подели този дълг, на всеки американец се падат повече от 130 000 долара.
7. От 2007 г. до 2012 г. брутният продукт на САЩ нараста само с 4 на сто, докато националният дълг излетя със 75 процента.
8. През първите две години на мандата на Обама САЩ натрупаха повече дългове, отколкото всичките първи 100 конгреса взети заедно.
9. Националният дълг на САЩ в момента нараства всеки ден с над 4 милиарда долара.
10. В момента САЩ трябва да плащат като дълг около 41 цента от всеки долар, който изразходват.
11. Само един ден от войната в Афганистан струва повече от строителството на целия Пентагон.
12. Ако САЩ използват общоприетите счетоводни принципи, дефицитът на техния бюджет ще бъде 5 трилиона долара всяка година.
13. През 2019 г. за изплащането на лихвите по националния дълг ще отиват 92 цента от всеки долар държавни разходи.
14. Според МВФ, до 2060 г. държавният дълг на САЩ ще нарасне до 400 процента от техния брутен продукт.
15. Ако държавният дълг на САЩ от 16 трилиона се постави в пирамида от петдоларови банкноти, ще измине три четвърти от разстоянието до Луната.
16. Ако харчите по един милион долара от деня на раждането на Христос, пак няма да можете да изразходвате 1 трилион до днес.
17. Ако се харчи по 1 долар на секунда, за да похарчите 1 трилион, ще са ви необходими 31 000 години.
18. Ако САЩ сега започнат да връщат дълга си със скорост по 1 долар на 1 секунда, ще им трябват 440 000 години, за да платят целия си дълг.

Как се излиза от тази яма никой не знае, защото е невъзможно.

Както писа един известен финансов експерт, "САЩ не са в задника на света, а много по-дълбоко."

Нещата наистина са страшни. Втората цунами на глобокризата ни поглъща. Така наречената "голяма седмица" е една супер Гърция. В момента гърми балонът на държавните задължения на богатите страни на Запада. Според прогнозите, към 2014 г. те ще достигнат рубежа от 125 процента от техния общ брутен продукт. До една-две години ще изгърми и този балон. Това ще е страшен взрив, спрямо който пукането на балоните на недвижимостите и дериватите през 2008 г. ще изглежда като леко недоразумение.

Има всички основания да се предполага, че богатият Запад в сегашния си вид прекратява своето съществуване. Така завършва старият свят.

Положението прилича на нагнетяване на пара в прегрят парен котел плътно затворен с предпазни клапи. Рано или късно той ще изгърми. Вътре се нагнетяват колосални държавни дългове. по-точно държавите поемат дълговете на частните корпорации и банки. Но това вечно не може да продължи.

Сегашната криза е безпрецедентна и ще доведе до безпрецедентен социален взрив и глобална революция. САЩ приличат на локомотив, който е останал без спирачки и се спуска по нанадолнище като завлича цялото човечество. Предстоят ни още по-тежки времена.

22 март 2012 г.