Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2012 09:49 - Приключенията на Зомбайо. - Щеше да бъде смешно ако не е истина
Автор: podvodni Категория: Политика   
Прочетен: 9126 Коментари: 14 Гласове:
13

Последна промяна: 06.08.2012 09:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Той се казваше Зомбайо, усърден и съвестен гражданин на република Зомбария. Живота го беше предопределил за велики подвизи заключаващи се в намирането на приятна, престижна и платена работа и Зомбайо не го излъга. Още от малък той беше наясно, че ако желае да преуспее трябва да учи и не просто да учи, но да е отличник, затова хвърляше всичките си усилия в научаването на уроците, а което не успяваше да научи зазубряше. Един единствен път и той го помнеше много добре, Зомбайо получи двойка. Помнеше този миг до края на живота си, той знаеше, че двойкаджиите са осъдени на безработица, те никога нямаше да могат да получат сигурна,стабилна и доходоносна работа и щяха да се подмятат като излишни отрепки от един работодател към друг. Зомбайо нямаше да позволи това да се случи с него, не, не и не, никога. И Зомбайо удържа, не допусна втора двойка, не допусна никаква друга оценка различна от шестица – той беше Зомбайо и всички работодатели го чакаха с отворени обятия.

Но работодателите трябваше да почакат още малко, защото Зомбайо искаше да получи диплома не за какво да е, а за висше образувание и то не откъде да е, а от най-престижния зомбарийски университет “Свети Зомби Работохолишки”. Тази диплома щеше да му гарантира на сто процента, че винаги ще си намира за кого да работи и той успя, той беше Зомбайо и работодателите щяха да се избиват за него и неговата диплома. Помнеше мига когато получи престижния документ, помнеше как за момент си позволи да даде воля на емоциите си, как излезе пред сградата на унивеситета, застана пред статуята на свети Зомби Работохолишки и изрева:

- Готови ли сте работодатели, аз идвам, аз съм Зомбайо.

И така най-накрая Зомбайо завърши зомбиобразувателната система с най високата възможна диплома от най-елитния зомбиращ университет в страната. Зомбайо беше прекарал цели 18 години от живота си на зомби в непрестанни усилия да се зомбиобразува и така да се подготви за съвестен и желан работник.

Точно тогава обаче, живота му постави първото препятствие – дойде кризата и Зомбайо бе принуден да се примири с приятна, престижна, но не до там платена работа, но и това бе нещо с което малцина други разполагащи с престижна диплома като неговата можеха да се похвалят. Зомбайо бе щастлив, че работи, въпреки по-ниското заплащане от това което смяташе, че заслужава. Все пак бе се готвил толкова усърдно за попрището си на работник, че ако не бе успял да си намери работа сигурно щеше да се самоубие. Той бе зомбиран още от училище, че тези който никой не ги иска на работа и тези които по собствено желание, с умисъл и ясно съзнание отказват да работят, те са отрепките на обществото, те са излишен товар тежащ на вратът на работещите зомби.

Въпреки отличното си зомбиобразувание, Зомбайо не се отличаваше от останалите зомби. Той бе умерен в емоциите и се съобразяваше с общоприетите норми на поведение в този зомбиран свят. Не допускаше да бъде излишен обект на внимание, чрез неадекватно или излизащо извън рамките на нормалното зомби поведение. Всяка сутрин Зомбайо ставаше в шест за да може спокойно да стигне навреме до работното си място. Купуваше си всяка сутрин вестник Зомбограф, което бе един от малкото белези по които останалите зомби можеха да разберат, че той все пак е едно зомби ниво над тях, че е ентелегент.

Зомбайо никога не се блъскаше за място в автобуса или метрото, защото той бе умен и знаеше точно къде да застане, за да спре превозното средство така, че вратите да са точно пред него. Понеже винаги хващаше транспорта по едно и също време, Зомбайо познаваше по физиономия останалите зомби пътуващи с него към работните си места. Зомбайо много държеше на личното си пространство и внимаваше както да не го докосват тези които седяха до него, така и той да не докосва никого. Не се усмихваше и не гледаше останалите зомби в очите, а ако все пак по някаква причина погледа му попаднеше върху някое друго зомби, той се стремеше да не излъчва никаква друга емоция освен безразличие. Знаеше, че така бе прието и така съжителстваха зомбите. На нито един себеуважаващ се зомби погледът му не излъчваше емоция, а ако все пак имаше някакъв отглас от емоция то той трябваше да е в сферата на меланхолията и безвремието. Недопустимо бе, да се усмихваш или не дай си боже да се смееш на висок глас. Това веднага предизвикваше смут сред зомбитата и те започваха да те гледат с упрек. Зомбайо много мразеше някой да се смее пред него, защото винаги имаше чувството, че се смеят на него, че нещо в неговата външност или държание предизвиква у смеещият се този изблик на неетична емоция. Зомбайо винаги гледаше да седне до прозореца, за да може да зяпа безизразно през него и така да избягва неудобни срещи на погледи с други зомби.

Зомбайо успяваше да се абстрахира от всичко което не бе нормално за един зомби свят. Той не забелязваше присъствието на тези, които нямаха като неговия късмет да си намерят работодател и ровеха по кофите. Той ги виждаше, но не ги усещаше, все едно не бяха реални, не допускаше да нарушат естествения ритъм на зомбисъществуването му. Зомбайо бе убеден, че те сами са си виновни за участта, че сами са я избрали или сами са я предизвикали, не им съчувстваше, за него те не съществуваха. За него те бяха просто още едно изпитание на което бе подложено зомбиоразуванието му и той го издържаше. Не допускаше тези грозни картини да загрозят прекрасният му работохолишки зомби живот.

Той беше Зомбайо, той беше индивидуалист, той беше конкурентоспособен и никога нямаше да допусне да изпадне до положението на безработно зомби или което беше по-лошо на безработен психично-неуравновесен жител на Зомбария. Зомбайо знаеше, че работата е всичко, че тя е смисълът на живота му, че без нея живота му на зомби би бил погубен, че дните му на зомби биха били преброени. Затова се държеше за работата си със зъби и нокти, тя му даваше сигурност и вяра в утрешния ден. Щом имаше работа значи беше нужен, значи значеше нещо.

Въпреки, че му намалиха заплатата Зомбайо не се отчайваше, той знаеше, че това е в следствие на кризата, че е временно явление и не след дълго ще отмине. Въпреки трудностите Зомбайо бе успял да постигне нещо с което много се гордееше. От Зомбикредит бяха му отпуснали кредит за да си купи обиталище и бяха преценили, че е достатъчно зомбиран за да може да го връща в близките 30 години. Те бяха преценили, а те са експерти, че той ще има работа, че ще бъде ценен и незаменим кадър за своя работодател през годините когато трябваше да изплаща кредита и тази оценка повдигна духа му и удвои старанието му в работния процес.

Зомбайо се трудеше неуморно и това не оставаше незабелязано от неговия работодател. Всеки ден работодателят му минаваше покрай него и го питаше “Как е, Зомбайо?”, а той му отговаряше с треперещ от вълнение глас – “Добре е.” И това всеки ден, малко от другите зомбита получаваха такова внимание от шефа, а него дори го бяха потупвали по рамото – все пак имаше диплома от “Свети Зомби Работохолишки”.

Зомбайо бе активен гражданин на Зомбария. Всяка вечер той си изграждаше активна зомби-позиция, докато гледаше ЗомБи Ти Ви. Не пропускаше новините с последните актуални позиции на зомбиуправлението. Следеше с интерес нещастните случаи, случващи се в Зомбария и обсъждащи се за да могат останалите работещи зомби да оценят достойно факта, че са живи и, че имат работа. Зомбайо никога не забравяше, че можеше и да е по-зле. Затова приемаше с умерено недоволство факта на повишението на цените от “Зомбофикация”, “Зомборазпределение” и “Зомбийска вода”, всичко това бе в следствие на кризата, а да протестираш срещу кризата бе признак на лудост не на нормален зомби.

Зомбайо имаше много приятели в социалните зомби мрежи, като Зомбибука. Там той си позволяваше да изразява емоции, като лайкваше ту една ту друга по-смела и нестандартна статия относно положението на работещите зомби в Зомбария. Дори лайкваше и някои призиви за протести въпреки, че не ходеше на нито един. Зомбайо знаше, че във виртуалния свят тези емоции са възможни, но в реалния подобни позиции бързо биха го наредили сред безработните зомбита. Зомбайо съзнаваше, че дори и да иска не може да отдели време за подобни емоционално-разрушителни мероприятия защото трябваше да работи. Той бе роден за да работи, той бе учил за да работи и не можеше да пропилее всичко което бе постигнал, а именно да си намери работа, в един такъв необмислен емоционаен акт.

Един ден Зомбайо разбра, че работодателят му няма висше зомбиобразувание и това го потресе. Той не можеше да си обясни, как така работодателят му нямаше диплома от престижен университет. Зомбайо за пръв път в своя зомби живот си зададе въпроса как се става работодател? Къде се учи това и къде дават дипломи за работодатели? “Кой ги назначава работодателите?” – питаше се Зомбайо. Но това никъде не го беше учил и никой не му го беше казвал. Той цял живот бе учил за да работи. Той беше Зомбайо. Той имаше диплома.

Заплатата на Зомбайо отново бе намалена, отново заради кризата. От ЗомБИ Ти Ви му обясняваха, че в моменти на криза това е спасението, ако желае да има работа. “В моменти на криза – казваха те – ако искате да сте конкурентоспособно зомби, ако искате да имате работа и да не пропилявате годините на зомбиобразувание, трябва да работите за колкото е възможно по-малко пари. Само така ще привлечете още работодатели, желаещи да ви наемат като зомби и ще си гарантирате сигурност и финансова стабилност.”

Зомбайо се примири, както го бяха учили, че трябва да се примирява всяко зомби -  все пак имаше работа, а и трябваше да изплаща кредита за обиталището. Да се задържи на работа бе най-важното нещо в момента, но въпросът за работодателите продължаваше да го мъчи. Как можеше и той да стане работодател, как? Започна да търси информация, да чете книги, водеше си бележки, дори прописа в зомбинета, но отговор не намираше. Отговорите които му се даваха влизаха в разрез с цялото му зомбиобразувание, обезмисляха го и го унищожаваха като зомби, а това той не искаше да позволи да се случи.

Така замислен един ден Зомбайо наруши всички правила на зомбидвижението и тръгна да пресича на червено. Всичко се случи за секунди, части от тялото му се разпиляха по улицата. Пристигна екип от новините на ЗомБи Ти Ви за да отрази случилото се нещастие на Зомбайо и така да предпази останалите зомби от опасността на мисленето, като им покаже последствията. Репортерката Зомболюба Бенатова направи първа върховен репортаж, интервюирайки първа зомбираните родители на Зомбайо. Тя ги питаше как се чувстват в опит да открие и най-малкото отклонение в техните емоции от нормалните емоции на едно зомби. Не остана назад и Зомбар Карбовски, който успя да се сдобие със записките на Зомбайо и направи едно разтърсващо филмче , показващо пагубното влияние на всяко отклонение от нормалния зомби ритъм на съществуване и мислене на нормалното зомби. Дори и вестник Зомбограф излезе с голяма снимка на първа страница с разкъсаното тяло на Зомбайо. Ако беше жив Зомбайо щеше да се гордее със себе си. Той винаги бе мечтал другите зомбита да научат за него и то не от другаде , а чрез медиите.

Посмъртно Зомбайо дори стана обект на половин-часов разговор, на неговите колеги за него. Те се чудеха кой ще заеме мястото му и дали няма да се наложи да поемат и неговите функции на зомбиработник. Но ето, че се появи работодателят. Зомбитата прекратиха разговора и гузно се заеха за работа, за миг бяха забравили, че целта и смисълът на живота им бе да работят. Работодателят водеше нов колега, който също се казваше Зомбайо и също имаше диплома, и току-що бе завършил “Свети Зомби Работохолишки” с отличен успех.


Автор : http://neverojatno.wordpress.com/




Гласувай:
13



1. podvodni - Още подобни теми може да намерите на ...
29.07.2012 10:18
Още подобни теми може да намерите на :

http://neverojatno.wordpress.com/
цитирай
2. tsanynka - !!!
29.07.2012 15:03
Страхотно!И достоверно...Дойде ми на ум една мисъл на елинпелиновия герой,Герака:“Любовта бяга от човешките сърца.
Хората не са вече братя...”
Много хора вече са зомбита...
Поздрави!
цитирай
3. allvin - Добър постинг:)
29.07.2012 15:16
Хахаха... много готино измислено!!! Поздрави за остроумния пост! :)))
цитирай
4. анонимен - Подводни
29.07.2012 15:29
tsanynka написа:
Страхотно!И достоверно...Дойде ми на ум една мисъл на елинпелиновия герой,Герака:“Любовта бяга от човешките сърца.
Хората не са вече братя...”
Много хора вече са зомбита...
Поздрави!


След като любовта избяга от сърцата човешки и се превърнахме зомбита, елита ни превърна в братя по оръжие.
Поздрави и на теб
цитирай
5. анонимен - Подводни
29.07.2012 15:30
allvin написа:
Хахаха... много готино измислено!!! Поздрави за остроумния пост! :)))


И на мен много ми харесва.
Поздрави !
цитирай
6. анонимен - Наистина щеше да е смешно. . . ако не ...
29.07.2012 18:23
Наистина щеше да е смешно... ако не отразяваше реалността. :-(
цитирай
7. mominasylza - поздрав и от мен
30.07.2012 00:09
Ех че приказкааа, хареса ми!
Абе тва в Зомбиландия,май народа е доста зает,а...?:-)))
забрави ме май а....чакам отговор.
цитирай
8. анонимен - :-)
30.07.2012 08:14
Поздрави за тоз пост Подводни, само така.

Бой по "образуваните" и никакво спиране. Докат им уври акъла :-))).

Хайде и от мен нещо, в което мое "невисоко-образувание" за съжаление редовно се препъва :-(.

http://www.youtube.com/watch?v=hY-o30QnDJM

Успех в "разобразуванието" ;-)))!
цитирай
9. анонимен - Подводни
30.07.2012 18:16
Нямам нищо против тези които са се научили на ОБРАЗУВАНЕ, но на тези които е втълпено матрично обраувание мога само да изкажа своите съболезнования. На ХОР-РА-та е ДАРен УМ за да могат да достигнат висок РАзУМ, но чудно защо никак не са заинтересовани от тази перспектива.
цитирай
10. анонимен - ???
30.07.2012 18:58
анонимен написа:
Нямам нищо против тези които са се научили на ОБРАЗУВАНЕ, но на тези които е втълпено матрично обраувание мога само да изкажа своите съболезнования. На ХОР-РА-та е ДАРен УМ за да могат да достигнат висок РАзУМ, но чудно защо никак не са заинтересовани от тази перспектива.

калинка...ГЕРБОВА.
цитирай
11. анонимен - Нямам нищо против тези които са се ...
30.07.2012 19:43
анонимен написа:
анонимен написа:
Нямам нищо против тези които са се научили на ОБРАЗУВАНЕ, но на тези които е втълпено матрично обраувание мога само да изкажа своите съболезнования. На ХОР-РА-та е ДАРен УМ за да могат да достигнат висок РАзУМ, но чудно защо никак не са заинтересовани от тази перспектива.

калинка...ГЕРБОВА.


Някой друг път ще ти го обясня. Много е дълго.
цитирай
12. анонимен - 33
31.07.2012 16:41
анонимен написа:
анонимен написа:
анонимен написа:
Нямам нищо против тези които са се научили на ОБРАЗУВАНЕ, но на тези които е втълпено матрично обраувание мога само да изкажа своите съболезнования. На ХОР-РА-та е ДАРен УМ за да могат да достигнат висок РАзУМ, но чудно защо никак не са заинтересовани от тази перспектива.

калинка...ГЕРБОВА.


Някой друг път ще ти го обясня. Много е дълго.

"Романът „1984“ разказва за живота по време на диктатура на Уинстън Смит, служител в Министерството на истината и как той изпада в немилост, бивайки преследван от тоталитарното правителство на Океания.
Този известен роман въвежда термина „Големият брат“, символизиращ всевиждащото око, а в наши дни е в основата на долнопробно телевизионно риалити шоу. Като цяло, романът описва живота в общество, ръководено от един Нов Световен Ред с типични фрази предизвикващи когнитивен дисонанс: „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“
С копи пейст е възможно, дори за хора без дипломи. По - важно е кой си и за какво се бориш, ако не си Зомбайо. А минаването на червен светофар отдавна е остаряло и не се практикува.
цитирай
13. анонимен - Чергар
04.08.2012 22:20
Моля сложете линк към първоизточника.
цитирай
14. podvodni - Подводни
05.08.2012 00:07
Искрено се извинявам за пропуска. Веднага ще поправя грешката.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: podvodni
Категория: Политика
Прочетен: 3680429
Постинги: 304
Коментари: 4467
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031