Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2012 20:39 - Окултната страна на "атентатите" от 11. 9. 2001
Автор: podvodni Категория: Политика   
Прочетен: 3763 Коментари: 6 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 За "атентатите" от 11.9.2001 година е писано достатъчно много, та самата тема с течение на времето да загуби своята актуалност. Но не всичко е толкова просто. Погледнато реално, "елита" и неговите роби - политици и медии, потдържгат и ще продължават да потдържат тезата, че нвякакви пустинни камилари, решили, в името на Алах, да покажат мускули,  като ковнат няколко символа на САЩ. 
Другите, осъзнаващи се хора, постоянно ( и не без основание) ще твърдят, че това е дело на самото американско правителство подпомогнато от тайните служби на Израел и Англия. И така всеки 11-ти 9-ти за напред. Това между другото има своите положителни страни, защото колкото повече време минава, толкова истината ставя по-ясна относно самите атентати. С течение на времето ще се появяват нови и нови доказателства, че самият "атентат" е чисто вътрешно дело на световната върхушка. 
Няма да се спирам на известните факти повтаряни по милион пъти за тези 11 години. Въпреки, че тне се пренебрегват от продажни политици, страхливи журналисти и зомбирани обикновенни хора , това не променя обстоятелството, че съществуват. Въпреки мълчанието  по темата, няма начин как да се отрекат фхактите, че в деня на "атентата", Ню Йорк бе оставен, умеишленно, без всякаква противовъздушна защита, бездействието на администрацията и военните, наличието на живи, и до днес, 9 души от официално обявените терористи, липсата на самолетни останки пред , около и в Пентагона, свободното падане на "Кулите", безпричинното срутване на Сграда № 7 и обявяването за нейното разрушаване 20 минути преди тя реално да бъде взривена. Все факти, които привържениците на божественият американски демократизъм не могат по никакъв начин да опровергаят и обяснят.
Едва ли някой обърна сериозно внимание на идве новини пристигнали вчера и днес от САЩ.
Първата бе, че американското правителство ще подпомогне заболелите от РАК вследствие на "атентатите". Интересно ксак ще са "хванали" рак намиращите се хора в близост до СТЦ в деня 11.9.? Отговор ни дава терена който дълго време се наричаше "Грунд зеро" - кота нула, нулева точка и т.н, наименование което се дава на епицентъра на атомен взрив.
Втората новина бе много по-интересна.. По идея на кмета на Ню Йорк, Майкъл Блумбърг, денят 11,.9. вече няма да се нарича ден на скръбта, а "Денят на ВЪЗРАЖДАНЕТО".
Защо, ще научите по-късно. 
От тук на сетне ще се обръща все по-голямо внимание на окултната страна на самият "атентат", който реално си бе (и за вбъдеще ще го наричам по този начин) един илюминатски ритуал, нямащ аналог до сега по своите мащаби.
Информацията която излиза на яве за ритуалите на илюминати, след събитията от 2001 година, все повече пречи при осъществяване на техните замисли.Въпреки това, илюминати, всячески ще се опитват да реализират своите планове, и то следвайки всички познати им окултни практики и ритуали. Реално, на илюминати, до края на годината, не им остава много възможности за осъществяване на започнатото, защото тази година е 11-тата от ритуала през 2001., а цифрата 11 заема важно място  в окултизма. За целта им остават на разположение 2 максимум 3 възможни дати за приключване на започналото. Могат ли да направят това което желаят всеки един момент?
Могат, но магията няма да бъде истинска и толкова силна колкото в определеният, за целта, момент. А това е много важно, не само за илюминати, но и за нас, всички останали ХОР-РА. Защото, уважаеми, целият наш живот е низ от ритуали и окултно поведение, независимо дали сме атеисти, религиозно вярващи, частично или дълбоко запознати с окултното. Няма човек в света който да не участва доброволно и съзнателно, минимум в два окултни ритуала на година - чествнане на рожден ден и посрещане на Нова година. За това не казвайте - аз не вярвам, защото ежедневно, по един или друг начин животът ни се ръководи и тече по законите на окултното и езотериката. Неща които, в древността, са знаели много повече хора от колкото сега.  
От днес, в продължение на няколко писания ще публикувам един подробен анализ на окултната страна на събитията от 11. 9. 2001 година и последствията които те водят след себе си. Материалът е много дълъг и за това ще го публикувам на части.
Целият анализ може да прочетете на сайта на издателство "Паралелна реалност"

Три окултни ритуала, които промениха света image
Анализи - Подробни анализи
Написано от H.   
Събота, 22 Октомври 2011 10:14

 

image

Този материал бе започнат в началото на годината с идеята да бъдат обяснени окултните аспекти на събитията случили се на 11 септември, 2001 г. Впоследствие проекта прерасна в нещо по-голямо и се опитах да направя текст, който да служи като (поне частична) онтология на ритуала по принцип.

Какво означава това?

Означава, че 11.09. (наред с другите 2 анализирани събития в текста, които са по-скоро допълнение, а не самоцел) се превърна в инструмент, който да алюзира окултната методология и мислене, по които се манифестират неща във физическия свят. Т.е., макар и да изглежда иначе, това не е анализ на конкретното събитие 11.09. Това е примерен анализ на принцип, чрез който се манипулира реалността. Този принцип не е ясно изведен като за профани, той е щрихиран и подсказан на моменти, и тези, които имат очите да четат между редовете, ще открият достатъчно полезни за себе си парченца от пъзела, които навярно са им убягвали досега.

Принципите на магията, които Тъмната страна използва са много по-различни от чисто физическите закони, за които сме учени, че управляват вселената ни и определено са много по-абстрактни от разбирането на лявото полукълбо. Точно затова, човек с логично мислене ще сметне всичко в този текст за несвързана и неясна спекулация. Разбира се, Тъмната страна се е погрижила именно този мисловен модел да управлява света, защото така те могат да правят каквото си пожелаят без да бъдат забелязани. И тъй като взаимовръзките, които съм правил тук на моменти наистина са твърде недоловими на пръв поглед, дори за един езотерик, то предлагам на всеки, който няма магическо-абстрактно мислене да спре дотук, защото и без друго ще му бъде досадно. Ритуалът винаги функционира на ниво, което за логичното съзнание ще изглежда като плаващи елементи без връзка помежду им. Той не може да бъде ясно формулиран и обоснован, пред човек с математическо разсъждение, защото принципите му на действие и смислите чрез които борави са отвъд-линеарни и не са изградени на база съзнание, преживяващо битовото. Ето защо намирам да кажа всички тези неща още в началото, за да няма разочаровани.

Именно това ще бъде основната линия на изложението и всеки, който очаква анализ на чисто техническото изпълнение срещу кулите-близнаци няма да открие нищо за себе си тук. Самият аз, когато вече видя статия или документален филм за случилото се на 11 септември, реагирам сякаш съм бомбардиран с нов хит на планета пайнер от потен шофьор по потник в тролея.

Въпреки това, реших да напиша този материал за по-рядко споменаваните (или изобщо неспоменаваните) окултни аспекти на този акт, за които се говори далеч по-малко, за разлика от дискусиите, които се водят за чисто физическите доказателства около падането на Световния Търговски Център (СТЦ).

Респективно, настоящата статия няма да разяснява обстоятелствата около самите взривове и самолети, защото всяко интелигентно човешко същество на Земята вече е разбрало, че това бе изкуствен атентат-постановка, разигран от самите илюминати и да продължаваме да прилагаме доказателства в тази посока е най-малкото... безинтересно?

Смятам материала за важен, защото той е ключов за разбирането на културата и мисленето на Тъмната страна. Ако човек разбере модела зад тяхното поведение, то ще можете сами да откривате тенденциите и символиката зад случващото се в света. И тъй като личното ми мнение е, че събития от такъв калибър ще продължават да се случват в контекста на постепенното налагане на Новия Световен Ред (НСР) – то ще е добре ако успеете да вникнете в начина, по който тези събития се осъществяват. Защото той винаги е дълбоко окултен и ритуалистичен – каквито са и самите илюминати.

Има толкова много ритуалистика зад 11.09., че за да се опише всеки един детайл, който ми е минал пред очите, трябва да се създаде отделна книга, което аз не възнамерявам да правя. Все пак, макар настоящият материал да е в секция „Подробни анализи“, той не е в „Книги“, затова моля ви не ме заливайте с информация на e-mail-а, с неща които съм „пропуснал“, както някои обичат да правят. Винаги пиша само за това, което намирам за важно и на което не е обърнато достатъчно внимание, а не онова, което се очаква от мен. Тази статия не си поставя за цел да изчерпи темата 11.09. от игла до конец, а да отвори някои ментални перспективи пред вас. Въпреки това, уверявам ви, че след края на тази статия, ще знаете повече за окултната страна на 11 септември, отколкото 80% от тайните общества днес.

Текстът е наистина много дълъг (най-дългия качван досега на сайта) и съдържа множество картинки и клипове (които ви препоръчвам да гледате дори да не знаете английски), затова не се учудвайте ако след бутона за продължение, браузъра ви забие. Изчакайте да зареди и всичко ще бъде наред.



Започвам с нещо, което на пръв поглед е малко по-далечно от тематиката, но всъщност е много свързано с типа мислене, който ще бъде разгледан по-надолу. Съсредоточете се над архетипното мислене стоящо зад този текст (който lexas синхронистично ми прати (excellent timing as always, my friend), докато завършвах настоящия материал), а не над неговия културологичен контекст, който няма никаква връзка с основната статия като цяло. Откъсът е от „Изкуството на Войната – Древни Китайски Трактати“:


Добре известно е, че в живота на китайците ритуалът и различните „китайски церемонии“ имат огромно, дори първостепенно значение. Но същността не е в някаква вродена церемониалност на китайците. „Ритуалът“ в Китай е бил нещо несравнимо по-голямо от правилата на етикета и въобще от едни или други норми на поведение. За жителите на Поднебесната той е бил най-пълно и точно, зримо въплъщение на всеобщия порядък на нещата – в Китай казват „тяло“ – на човешката природа, на „сърдечното разбиране“ на човека. Какви последствия произтичат от тази предпоставка? Ритуалът е преди всичко действие, символизиращо нещо, и затова в границите си е действие символично, само символично изразено. Съвсем не е задължително действието да е оформено, предметно: символичното по дефиниция липсва в присъстващото, макар да не е отделено напълно от него. В ритуала въображаемото и действителното взаимно се проникват едно в друго, без да се заменят, и затова символичната реалност трябва да се разбира в крайна сметка като (потенциално) безкрайна перспектива на взаимното отражение, на взаимното заместване на присъстващото и отсъстващото, на даденото и не-даденото, където първично е все пак отсъстващото и не-даденото, или, по-добре казано, за-даденото. Всяка форма има като свое начало нещо безформено, или казано другояче, граница на формите. „В съзнанието присъства още съзнание“, „в живота има нещо още по-живо“, „в духа има още по-голяма духовност“ – гласят формули на китайската традиция. От тази гледна точка символичната реалност предшества, предвижда актуалното битие, прави възможно всичко съществуващо, позволява му да бъде (или по-точно, предоставя на всичко пространство за жизнено прорастване). Тя не е някакъв идеален, умопостижим образец, но се явява само като предел на всеки опит, момент на превръщане и дори, по-точно, на самопревръщане на всичко съществуващо, в бездна от метаморфози – сама по себе си неизменна. Китайските мъдреци я оприличават на семето на нещата, което не е тъждествено на плода (актуалния свят), но в известен смисъл вече го съдържа в себе си. Символичното действие представлява всъщност безкрайно действен покой, който прави възможно всяко външно, ограничено действие, каквото е винаги въздействието. „В пределната пустота се крие пределна дейност“ – казва конфуцианският учител Чън Сиенджан. От тези позиции древните учители в Китай преценяват природата на властта и въобще ефикасността на действията. На Конфуций принадлежат думите:

„Шуън управлявал с бездействие. А как е правил това? Величествено седял с лице на юг и толкова“ (владетелите на Китай, които са като земен първообраз на Полярната звезда, е трябвало да седят на трона с лице на юг).

Основоположникът на даосизма Лао Дзъ изповядва принципа:

„Дао нищо не прави – и в света всичко се прави.

От посочените тук предпоставки за символичната реалност произтичат най-малко три важни извода:

Първо, познанието на символизма предпоставя способността за връщане към изходното начало на живота, възприемането на света в момента на неговото раждане. „Светът и аз се раждаме заедно“ – казва даоският мъдрец Джуандзъ. Излиза, че всичко съществуващо е свързано в „едно тяло“ на света с вътрешни връзки, където не може да се прекара граница между цялото и частта, повърхността и дълбочината, предшестващото и последващото, където появяващата се пред умствения или физическия поглед картина на обособените неща се преобразува в непостижимо тънка паяжина на връзки и съответствия, където битието винаги е съ-битие и дори съ-битийност на всичко съществуващо, където всяко съобщаване се свежда до факта на чистата съ-общителност. Според формулите на същия Джуандзъ „всички неща влизат едно в друго“, „всички неща са като опъната мрежа и в нея не може да се открие началото“. Затова познанието на символизма изисква не само усилия на самоанализа и анализа, колкото откритост на съзнанието и следователно особена чувствителност на духа, която превъзхожда разделянето между физическото възприятие и умозрението. Човекът-дао в китайската традиция (и това не е просто метафора) „чува с корема“, „диша с петите“ и мисли със сърцето. Такъв цялостно възприемащ човек никога няма да бъде разбран от онзи, който възприема света на части – отделно със сетивата, отделно с ума и т.н. Когато попитали основателя на класическата школа по Багуаджан Дин Хуайчуан, в какво е тайната на неговото изкуство, той отвърнал: „Аз имам особено знание, но то е недостъпно за вас.“ Тук се крие отговорът на въпроса, защо китайците неизменно държат на „тайните на мъдростта“ и на необходимостта при търсенето на истината да имат учител, който по предпоставка да е непрозрачен за ученика.

Второ, символичната реалност – това не е тъждествена на себе си същност, а действие, събитие или, както беше казано, съ-битийност на нещата. Тя е „между наличието и отсъствието“ и затова е предел на нещата и в най-високата точка на разгръщането си – самата пределност на съществуването. Тя е като чистата динамика на въображението, която може да съществува само в обвивката на съзерцаваните обекти. Въплъщавайки силата на промените, тя не може да не „губи себе си“, изпълвайки със себе си света на нещата. Затова среда за постиженията на символизма в Китай винаги са били школата и приемствеността между учителя и ученика, които се представят като отношения между баща и син. Нещо повече: в известен смисъл учителят дори се нуждае повече от ученика, отколкото ученикът от учителя. Както силата на метаморфозата, открай време отдалечаваща се от самата себе си, преминаваща в „друго“, символичната реалност винаги се проявява в своята противоположност – в своето отражение, сянка, отблясък. Вътрешният опит на истината, неоспоримата сигурност в истинността (на китайски джън) на собственото съществувание се показва в обвивката на полуфантастичните предания, пречупва се в алегориите, намеците, анекдотите, поговорките и останалите форми на недоизказаност в речта, които обвиват и опазват „пълно-празното“ тяло на традициите, както пашкулът – какавидата. Непостижимата дълбочина на Пътя е писана с незрими знаци по повърхността на Земята; тя присъства сред всекидневния живот: „небето“, казва същият Джуандзъ, „е само четирите крака и опашката на бивола“. И затова действието на Пътя е вечна тайна.

Трето, символичното (без)действие, пронизвайки незримо всички събития в света, никога не се изчерпва и изключва всяко пряко въздействие. В действието на Великия Път, каквото е само безкрайността на спонтанните музикални съзвучия на битието, не се виждат никакви причини; в него има само следствия, само резултат, или, според древната формула, „плодове без корени“, „ехо без звуци“. Това действие, естествено, е невъзможно да се открие и локализира в пространството и времето, то не може да се припише на каквато и да е сила. Великият Път се разгръща като безкраен процес и „оказва действие“ веднага навсякъде и при това наглед косвено: известни са ни само последиците от съкровените промени на Пътя. Става дума за действие, по самата си природа чисто „духовно“ (шън), но имащо съвсем материални проявления. Най-близкият му праобраз в природния свят е растежът на живите тела: невъзможно е да се различи по какъв начин стават естествените промени в живота на растенията или животните или, да кажем, как се променят установените от природата срокове за съзряване на организма.

От посоченото тук различие между символичното (без)действие и предметното действие произтича толкова важното за военното изкуство на Китай различие между техническото майсторство и „духовното постигане“, това знаменито кунгфу, което дарява сила без усилия и победа без бой. Както гласи старинната поговорка на китайските майстори на ушу, „всички похвати на юмручното изкуство не чинят колкото една частица кунгфу“. Майсторът Сюе Дян, издал през 30-те години на ХХ век няколко книги за „юмручното изкуство“, изисква ясно да се разграничава „изкуството Дао“ от „военното изкуство“:

„Ония, които се упражняват във военно изкуство, се грижат за позите и разчитат на физическата сила... С времето тялото им става твърдо като метал или камък, стойката – здрава като планината Тайшан; влизайки в двубой, те скачат нагоре, като дракон се устремяват към небесата и се хвърлят надолу, сякаш мълния удря земята...

Ония, които овладяват изкуството Дао, на първо място поставят празнотата, а сетне пълнотата, тежестта я съсредоточават на задния крак, а предният крак може да се направи и празен, и напълнен, без да се прилага физическа сила. Макар да използват всевъзможни пози, те никога не се отдалечават от средното състояние, движенията си насочват с волята, а силата си разкриват чрез духа. Казват: „В юмрука няма юмрук, във волята няма воля; в липсата на воля се крие истинската воля.“ Когато в съзнанието няма съзнание, съзнанието е празно. Когато в себе си няма себе си, собственото „аз“ е празно. Ето какво има предвид Шакямуни, когато казва: „Празно, а непразно; непразно, а празно – ето истинската празнота...“

Разсъжденията на Сюе Дян припомнят традиционното различие между „вътрешни“ и „външни“ школи на китайското ушу. Споровете за неговото значение не затихват и досега и сред самите учители на „юмручното изкуство“, и в кръговете на учените изследователи. Главната трудност идва от определението „вътрешно“ (или „изкуството Дао“ според Сюе Дян) в практиката на ушу. Не е трудно да се види, че става дума за ценността на символичната реалност, предложена от китайската традиция, но която не може да бъде „предмет“ на опита или мисълта. Тя е своего рода догадка или претенция, която може да бъде заявена, но не и предявена. Защото как може да се чувстваш, ако, казано с думите на Лаодзъ, си подобен на „още неродено дете“? Кой може да усети това или дори да си го представи? Но само това „невъзможно“ състояние е единственото реално за онзи, който си е избрал за духовен компас Великия Път. И, казано по-общо, само това предположение за първичността на символичното битие може да послужи за действително оправдание на културата.

Традицията не се вижда. И затова тя съществува.

Идеята за примата на „вътрешното“ прави и поддържа йерархията на ценностите в символичния светоглед на китайците. Затова тя служи за истински фундамент на китайската култура. Неслучайно подобна йерархия на ценностите срещаме и в китайската религия (делението на „северен“ и „южен“ клон на чан будизма), и в традиционната теория за живописта в Китай (разделянето на „северна“ и „южна“ школа, или на „живописци учени“ и „живописци занаятчии“).

Вниманието към вътрешните източници на жизнените проявления обяснява и характерното за китайците разширено тълкуване на самото понятие за войната, което се простира и върху скрития живот на душата. За разлика от християнското понятие за „невидимата битка“, отнасящо се за борбата на божественото и сатанинското, в китайската традиция става дума за стихийно появяващи се в човека користни желания и свързаните с тях отрицателни чувства. С тези желания човек е способен да се справи сам, ако непрекъснато „очиства сърцето си“, както се изтрива прах от огледало.


Горният откъс дава именно онази абстрактна насока (за да не кажа „основа“), която надявам се повечето от вас разбраха. Оттук нататък следват само не особено важни подробности.

 

* * *

 

11.09.01 г.


Световният Търговски Център, Ню Йорк – САЩ


11 септември е последното най-мащабно, очевидно и безпардонно манифестиране, което Тъмната страна е предприемала след Първата и Втората световна война. Окултната същност на този акт е много дълбока и е осъществена на десетки нива, така че физическото овеществяване на процеса и неговата инсценировка е най-малкото, което заслужава внимание от цялата постановка.


Продължава ...



Гласувай:
13



1. анонимен - Подводни
11.09.2012 20:52
Продължението на писанието за "Червеният проект" ще стане след приключване на поредицата за окултният ритуал 11.9.2001.
Извинете за промяната.
цитирай
2. анонимен - Подводни
11.09.2012 21:17
Забравих да спомена една интересна синхроничност.
На 20. 7. 2012 г. в град Денвър (известен с масонската символика на своето летище), в предградие "Аврора" (статуята на Свободата в Ню Йорк), на премиерата нафилма за Батман . "Черният рицар. ВЪЗРАЖДАНЕТО", а денят 11.9. е обявен за "Ден на ВЪЗРАЖДАНЕТО"
По всичко изглежда, че 2012 година наистина е много важна за развитието на планетата и човечеството.
цитирай
3. анонимен - много забравяме
12.09.2012 10:50
Ние винаги печелим накрая. /но и в началото наистина/ Скоро, когато технологиите на КешЕ залеят света и настъпи новият световен ред /дирижиран от мюсулманското масонство - нали знаете, че всичко само формално е направено противоречиво?.../, потокът от емигранти ще залее точно западните, развити страни. /При нас няма за какво да идват - знаете защо/ Та точно тогава имаме шанс да станем еталон за държавност /както сега сме еталон за анти държавност по сегашните критерии/ Друга част ще се загубят в космоса по Африканската програма и ще овладяват нови светове и тогава наистина може да останем 500 млн. контролиран брой. А бе, умиране има, измъкване няма. Това обаче все пак е вариант без световна война и аз съм ЗА
цитирай
4. анонимен - Подводни
12.09.2012 12:06
Може ли да уточним кои визираш под НИЕ. С едно условие. Това няма да попречи на диалога.
А за останалото наистина е такъв замисъла, но не бих заложил голяма сума в неговата трайност. Наистина, ще има период на арабско надмощие, но той ще бъде много кратък. Даже и в земно-времево измерение.
цитирай
5. анонимен - много забравяме
12.09.2012 13:51
анонимен написа:
Може ли да уточним кои визираш под НИЕ. С едно условие. Това няма да попречи на диалога.
А за останалото наистина е такъв замисъла, но не бих заложил голяма сума в неговата трайност. Наистина, ще има период на арабско надмощие, но той ще бъде много кратък. Даже и в земно-времево измерение.

Имам предвид, че с който се съюзим, накрая "печелим" за негова сметка. С условието, че всичко е относително и зависи от гледната точка.
цитирай
6. анонимен - Подводни
12.09.2012 16:08
Ако визираш нас Българите, определението е съвсем по-друго. Истината е, че който е застанал против нас, открито или задкулисно винаги е губил. Свързано е с по-висши инстанции и заложената ни мисия.
Забравих за КЕШЕ да кажа, че това нещо ми изглежда някак си не баш като хората. Нещо не ме грабна от първият път, а и вътрешно нещо имам резерви.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: podvodni
Категория: Политика
Прочетен: 3682709
Постинги: 304
Коментари: 4467
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031